Освен това колкото и да се опитвах, не можех да измисля никакъв велик план за бягство. Можех да успея да отложа присъдата като кажа някаква сложна опашата лъжа на жената, но тя скоро щеше да открие, че си измислям и щеше да ме довърши още по-бързо. Това не беше изход.
Нещата станаха още по-лоши, когато онова нещастно момче се опита да ме призове още два пъти. Не се отказваше лесно, вероятно бе решил, че първият път е направил някаква грешка и така ми причини толкова неудобство, че почти реших да го предам.
Почти, но не напълно; все още нямаше смисъл. Винаги имаше шанс нещо да се случи.
— Беше ли при Ангкор Том? — Отново Бикоглавчо, опитвайки се да си припомни.
— Какво? — В този момент бях лалугер; направих всичко възможно да звуча величествено презрителен, но лалугерите са просто раздразнителни.
— Нали знаеш Кхмерската империя. Работех за имперските магьосници, когато завладяха Тайланд. Имал ли си нещо общо с това? Да си бил бунтовник?
— Не81.
— Сигурен ли си?
— Да! Разбира се, че съм сигурен! Бъркаш ме с някой друг. Обаче остави това за малко. Слушай… — Лалугерът понижи глас и заговори внимателно и тихо изпод вдигнатата си лапа. — Очевидно си умен, бил си на този свят достатъчно време, работил си за много от най-лошите империи. Виж сега — аз имам силни приятели. Ако можеш да ме измъкнеш оттук, те ще убият господаря ти вместо теб, ще те освободят от веригата.
Ако Бикоглавчо имаше повече акъл, бих се заклел, че ме гледа скептично. Все пак аз продължих, без да обръщам внимание.
— От колко време си затворен тук на служба като пазач? — попитах го. — Петдесет години? Или сто? Това не е живот за утуку, нали? А може и да попаднеш в кълбо като това.
Главата се приближи до решетките. Върху мен се изсипа душ от пръски от носа му, оставяйки лепкави капчици по козината ми.
— Какви приятели?
— Ами, един марид — голям — и четири африта, много силни, много по-силни от мен… Можеш да се присъединиш към нас…
Главата се отдръпна с презрително ръмжене.
— Сигурно ме мислиш за глупак!
— Не, не аз… — лалугерът сви рамене. — Така си мисли оня Орлоклюн. Той каза, че ти нямало да се включиш в плана ни. Все пак, ако се интересуваш… — като се завъртя и подскочи леко, лалугерът му обърна гръб.
— Какво? — Бикоглавчо бързо заобиколи и отиде от другата страна на колоната като държеше копието си близо до кълбото. — Не ми обръщай гръб! Какво е казал Ксерксес?
— Ой! — Орлоклюнчо дойде бързо от далечния ъгъл на стаята. — Чух си името! Престани да говориш със затворника!
Бикоглавчо го изгледа възмутено.
— Ще говоря, ако искам. Значи мислиш, че съм глупав, така ли? Да, ама не съм! Какъв е този ваш план?
— Не му казвай, Ксерксес! — прошепнах високо. — Не му казвай нищо.
Орлоклюнчо произведе стържещ звук с клюна си.
— План? Не знам нищо за никакъв план. Затворникът те лъже, Базтук. Какви ти ги е наговорил?
— Всичко е наред, Ксерксес — извиках весело. — Не съм споменавал за… нали се сещаш.
Бикоглавчо размаха заплашително копието си.
— Мисля, че аз трябва да задавам въпросите, Ксерксес — каза той. — Ти си заговорничил с пленника!
— Не съм, идиот такъв…
— Идиот, така ли?
И се започна: муцуна срещу клюн, парадиране с мускули и наежени пера, крясъци и юмручни удари по защитените с плочи гърди. Мдаа. Винаги е лесно да излъжеш утуку. Във вълнението си съвсем ме бяха забравили, което напълно ме устройваше. Обикновено щях да се радвам да ги видя как са се хванали за гушите, но при ситуацията, в която бях това ми носеше слаба утеха.
Кълбото отново се беше стеснило и бе станало доста неудобно, така че се смалих още веднъж до формата на бръмбар скарабей. Не че имаше много смисъл в това, но забавяше неизбежното и ми осигуряваше пространство да припкам напред-назад върху колоната, повдигайки капаците на крилата си ядосано и малко отчаяно. Онова момче, Натаниел! Ако някога се измъкнех, щях така да му отмъстя, че щеше да влезе в легендите и кошмарите на хората! Аз, Бартимеус, който съм говорил със Соломон и Хиавата82, да трябва да си отида така — като бръмбар, смачкан от враг, твърде арогантен даже да гледа! Не! Дори и сега щях да намеря начин…
81
Така си беше. Това се бе случило преди 800 години. По онова време пребивавах предимно в Северна Америка.
82
Северноамерикански индиански вожд, умел оратор, който е успял да обедини няколко индиански племена в една конфедерация, наречена Петте нации. — Бел.прев.