А отдолу продължаваше да се чува чук, чук, чук. Отдавна бях открил източника на звука в един камък високо на стената, недалеч от единствения прозорец. Докато окуражавах кавгата, аз постоянно наблюдавах въпросното място и, след няколко минути бях възнаграден, забелязвайки лек дъждец от прах да се процежда между два каменни блока. Секунда по-късно се появи миниатюрна дупка, която бързо се уголеми, а от нея продължиха да падат прах и парченца, избутвани от нещо малко, остро и черно.
За мое раздразнение, след като обиколиха стаята сред поток от викове и момичешки плесници, Ксерксес и Базтук спряха да си починат недалеч от мистериозната дупка. Беше само въпрос на време да забележат спираловидния водопад от прах, затова реших, че трябва да рискувам всичко с една последна маневра.
— Хей, вие двамата, пясъчни червеи! — извиках. — Луната огрява труповете на вашите другари! Чакалите носят отсечените им глави за играчки на своите малки83!
Както и очаквах, Базтук спря да дърпа перата на Ксерксес, а той измъкна пръстите си от носа на Базтук. И двамата бавно се обърнаха към мен с кървясали погледи. Дотук добре. Изчислих, че имам около трийсет секунди преди това, което идваше през дупката да се появи. В случай че се забавеше, бях мъртъв — ако не от ръцете на Базтук и Ксерксес, то от кълбото, което вече се беше смалило до размера на дребен грейпфрут.
— Базтук — каза учтиво Ксерксес, — ще те оставя да нанесеш първия удар.
— Много мило от твоя страна, Ксерксес — отвърна Базтук. — След това можеш да накълцаш останките както си искаш.
Двамата вдигнаха копията си и закрачиха към мен. Зад тях чукането внезапно спря и от дупката в стената, която вече беше станала доста голяма, се промуши един блестящ клюн, заострен като края на наковалня. Той беше последван от качулата черна глава, украсена с едно малко око. Окото бързо зашари напред-назад, оглеждайки положението, после птицата, намираща се отзад, тихичко започна да се извива през дупката, провирайки се напред по един много нептичи начин.
Отръсквайки се и подскачайки, на ръба на камъка кацна един огромен черен гарван. С измъкването на опашните му пера от дупката, там се появи още един клюн.
В този момент двете утуку вече бяха стигнали до колоната ми. Базтук изпъна ръка назад.
Изкашлях се.
— Искаш ли да погледнеш зад себе си?
— Този номер няма да мине при мен, Бартимеус! — извика утукуто. Ръката му се стрелна напред и копието започна да се спуска. Една черна светкавица пресече пътя му, сграбчи дръжката с клюна си и отлетя, изтръгвайки го от ръката на утукуто. Базтук нададе удивен вик и се обърна. Ксерксес също се завъртя.
На една свободна колона седеше гарван и внимателно държеше копието с клюн.
Базтук пристъпи несигурно към него.
Внимателно и съсредоточено гарванът стисна стоманената дръжка. Копието се счупи на две, парчетата паднаха на земята.
Базтук спря на място.
Още един гарван долетя, пърхайки, и кацна на друга, съседна колона. И двата седяха тихо, гледайки утукутата с немигащи очи.
Базтук погледна другаря си.
— Ъммм, Ксерксес…?
Орлоклюнчо раздвижи език предупредително.
— Вдигни тревога, Базтук — каза той. — Аз ще се разправя с тях. — Приклекна и подскочи високо във въздуха. Огромните му бели крила се разтвориха със звук като от съдран плат. Размахаха се веднъж, втори път; издигна се високо, високо, почти до тавана. Перата се изправиха, наежиха се; той се завъртя и се спусна с главата напред, с прибрани крила. Едната му ръка държеше насоченото копие; носеше се надолу със скоростта на светкавица.
Към един гарван, който си чакаше спокойно.
В очите на Ксерксес се появи съмнение. Вече беше почти над гарвана, а той още не бе помръднал. Съмнението изведнъж се превърна в страх. Крилата му се разпериха, отчаяно се опита да завие, да избегне сблъсъка…
Гарванът отвори широко човка.
Ксерксес изпищя.
Последва неясно движение, щракване и глътване. Няколко хвърчащи пера бавно паднаха долу по камъните около колоната. Гарванът все още седеше там със замечтан поглед. Ксерксес беше изчезнал.
Базтук бързаше към стената, където се появяваше порталът и ровеше в торбата, завързана на кръста му. Вторият гарван подскачаше нехайно от колона на колона, отрязвайки му пътя. С измъчен вик Базтук метна копието. То не уцели гарвана и се заби до дръжка в колоната. Гарванът поклати глава съжалително и разпери криле. Базтук разтвори ядно торбата и извади малка бронзова свирка. Вдигна я до устните си…
83
Е, тук малко се губи при превода. Това го извиках на староегипетски, който и двамата знаеха и мразеха. Беше като завръщане към времето, когато фараонът изпрати своите армии дълбоко навътре в асирийските земи, причинявайки повсеместен хаос. Много е неучтиво за джиновете да си припомнят един на друг за човешките войни (в които ние винаги сме принудени да вземем нечия страна). Да се напомня на утуку за войни, които са