Последва още едно неясно движение, вихрушка, твърде бърза за окото. За негова чест трябва да кажа, че и Базтук беше бърз; успях да видя как наведе глава и замахна с рогата си, а после вихрушката го погълна. Когато изчезна, Базтук го нямаше. Гарванът кацна нескопосано на земята. От едното му крило се процеждаше зелена кръв.
Бръмбарът скарабей припкаше в кръг в своето кълбо.
— Браво! — извиках, опитвайки се да накарам гласа си да звучи по-малко писклив и по-спокоен. — Не знам кои сте, но какво ще кажете да ме измъкнете…
Гласът ми заглъхна. Благодарение на кълбото, виждах новопристигналите само на първо ниво, на което досега те бяха носили гарвановата си маскировка. Вероятно го осъзнаха, защото за част от секундата те ми показаха истинския си вид на първо ниво. Беше само за момент, но аз нямах нужда от повече. Знаех кои са.
Заклещен в кълбото, бръмбарът преглътна притеснено.
— О — казах. — Здрасти.
— Здравей, Бартимеус — рече Факарл.
25
— Дори и Джабор е тук — добавих аз. — Колко мило от ваша страна, че дойдохте.
— Помислихме, че може да се чувстваш самотен, Бартимеус. — По-близкият гарван, онзи с кървящото крило, затрептя и се превърна отново в готвач. Ръката му беше лошо порязана.
— А, не, обръщаха ми доста внимание.
— Да, виждам. — Готвачът пристъпи напред да разгледа кълбото ми. — Леле, ти наистина си натясно.
Изсмях се неубедително.
— Остави остроумията, стари приятелю, може би ще ми помогнеш да се измъкна оттук. Вече усещам гъделичкане от притискането на преградата.
Готвачът поглади една от гушите си.
— Трудна работа. Но аз наистина имам решение.
— Хубаво.
— Можеш да станеш бълха или някакъв друг вид дребно насекомо. Това ще ти даде още няколко ценни минути живот преди същността ти да бъде унищожена.
— Благодаря ти. Да, това е полезно предложение. — Вече малко се задъхвах. Кълбото се приближаваше прекалено много. — Или може да дезактивираш кълбото по някакъв начин и да ме освободиш. Само си представи благодарността ми…
Готвачът вдигна пръст.
— Хрумна ми нещо друго. Можеш да ни кажеш къде си скрил Амулета на Самарканд. Ако говориш бързо, може и да имаме време да унищожим кълбото преди да загинеш.
— Ако е в обратен ред, може и да сключим сделка.
Готвачът въздъхна тежко.
— Не мисля, че си в положение да… — Той спря при появата на далечен, виещ шум и в същия момент през стаята премина познато трептене.
— Всеки момент ще се отвори портал — рекох бързо. — На далечната стена.
Факарл погледна другия гарван, който все още седеше на колоната и си разглеждаше ноктите.
— Джабор, ще бъдеш ли така добър…? — Гарванът пристъпи напред и се превърна във висок човек с глава на чакал и яркочервена кожа. Той закрачи през стаята и зае позиция срещу далечната стена, с единия крак напред, другия назад и протегнати ръце.
Готвачът се обърна към мен.
— А сега, Бартимеус…
Черупката ми започваше да се пърли.
— Хайде да спрем с глупостите — казах аз. — И двамата знаем, че ако ти кажа местонахождението, ще ме оставите да умра. Знаем също и, че при това положение ще ви дам грешна информация, просто за да ви направя напук. Така че каквото и да кажа, докато съм тук вътре, ще е безполезно. Това означава, че трябва да ме освободиш.
Факарл почука раздразнено по ръба на колоната ми.
— Досадно е, но разбирам, че си прав.
— А този виещ звук със сигурност е алармата — продължих аз. — Магьосниците, които ме затвориха тук споменаха нещо за легиони от хорли и утуку. Съмнявам се, че дори и Джабор ще може да ги погълне всичките. Така че може би ще можем да продължим разговора си малко по-късно?
— Съгласен. — Факарл приближи лице до кълбото ми, което сега вече беше съвсем малко по-голямо от мандарина. — Никога не би могъл да избягаш от Кулата без нас, Бартимеус, така че засега не опитвай никакви номера. Трябва да те предупредя, че дойдох тук с две заповеди. Първата е да науча местонахождението на Амулета. Ако това е невъзможно, втората е да те унищожа. Не е необходимо да ти обяснявам кое ще ми достави по-голямо удоволствие.
Лицето му се отдръпна. В този момент на стената се появи овалният процеп и се разшири, образувайки арката на портала. От тъмнината започнаха да се появяват няколко фигури: бледолики хорли84, държащи тризъбци и сребърни мрежи в тънките си като клечки ръце. След като минеха през портала, предпазните Щитове около телата им щяха да са непробиваеми; обаче, докато го правеха, Щитовете бяха слаби и същността им беше незащитена. Джабор се възползва напълно от това, изстрелвайки три светкавични Детонации в бърза последователност. Яркозелени взривове обгърнаха арката. Цвърчейки жално, хорлите рухваха на пода, все още наполовина във, наполовина извън портала. Но зад тях се появи друга група, прескачайки изключително внимателно телата на другарите си. Джабор стреля отново.
84