Междувременно Факарл не стоеше бездейно. От един джоб на престилката си той измъкна желязна халка колкото гривна и я закрепи на края на дълъг дървен прът. Погледнах халката тревожно85.
— И какво очакваш да направя с това? — попитах аз.
— Да скочиш през него, естествено. Представи си, че си обучено куче от цирка. Сигурен съм, че няма да ти е трудно, Бартимеус, пробвал си много професии през съществуването си. — Придържайки внимателно единия край с палеца и показалеца си, Факарл нагласи пръта, така че желязната халка се допря до повърхността на кълбото. Със силно съскане нишките на бариерата се разклониха и огънаха около ръба на халката, оставяйки дупката вътре свободна.
— Лавлейс специално подсили пръстена, за да подобри магическата устойчивост на желязото — продължи Факарл, — но няма да издържи дълго, така че ти предлагам да скочиш по-бързо.
Беше прав. Краищата на халката вече бяха започнали да бълбукат и да се топят от силата на кълбото. Като бръмбар нямах място да маневрирам, затова събрах останалата си енергия и за пореден път се превърнах в муха. Без повече да се мая, направих един бърз кръг в кълбото, за да набера скорост и бързо се стрелнах през разтопената халка към свободата!
— Великолепно — каза Факарл. — Липсваше ни само биене на барабан за акомпанимент.
Мухата кацна на пода и се превърна в доста раздразнен сокол.
— Уверявам те, за мен беше достатъчно драматично — рекох аз. — А сега?
Факарл хвърли остатъците от халката на пода.
— Да, най-добре да тръгваме. — През въздуха прелетя сребърен тризъбец и издрънча на плочките между нас. Горе, до портала, наполовина задръстен от трупове на хорли, Джабор постепенно се оттегляше. Една нова вълна пазачи, съставена предимно от утуку, напредваше зад общ Щит, който отблъскваше бавно отслабващите Детонации на Джабор и ги пръскаше из стаята. Накрая една хорла успя да премине през портала и, в пълно бойно снаряжение, пропълзя покрай Щита. Джабор стреля по него, зарядът удари хорлата в слабите гърди и беше напълно погълнат. Хорлата се усмихна студено и се спусна напред, въртейки мрежата си като ласо.
Факарл се превърна в гарван и полетя с усилие, едното му крило едва се движеше. Моят сокол го последва нагоре към дупката. Мрежата мина точно под мен; остриетата на тризъбеца се забиха в стената.
— Джабор! — извика Факарл. — Тръгваме!
Хвърлих един поглед надолу: Джабор се боричкаше с хорлата, силите му не изглеждаха намалели. Но безброй много други продължаваха да прииждат. Концентрирах усилията си да се добера до дупката. Факарл вече беше изчезнал в нея; наведох клюн и също се мушнах. Невероятна експлозия разтърси стаята зад мен и чух дивия яростен вик на чакала.
В тесния, тъмен тунел гласът на Факарл звучеше приглушено и странно.
— Почти излязохме. Отсега нататък най-подходящо ще е да си гарван.
— Защо?
— Навън има десетки такива. Можем да се смесим с ятото и да спечелим време, докато се придвижваме към стените.
Мразех да следвам съветите на Факарл за каквото и да е, но нямах представа срещу какво ще се изправим отвън. Бягството от Кулата беше приоритет. Бягството от него можеше да стане по-късно. Затова се концентрирах и промених формата си.
— Промени ли се?
— Аха. Не е маскировка, която да съм пробвал преди, но не изглежда много трудно.
— Някаква следа от Джабор зад нас?
— Не.
— Ще дойде. А сега, отворът е точно пред мен. Има прикритие върху изходната дупка, така че все още не би трябвало да са я видели. Излети бързо и тръгни право надолу. Ще видиш кухненски двор, където се събират гарваните да обират остатъците; ще се срещнем там. Преди всичко, недей да биеш на очи.
В тунела отпред се чу драскане, после внезапно нахлу светлина. Факарл беше тръгнал, откривайки очертанията на изхода, покрит с решетка от прикриващи нишки. Заподскачах напред, докато клюнът ми се удари в бариерата, натиснах я и промуших глава през нея и навън в студения ноемврийски въздух.
Без да спирам, се отблъснах от дупката и започнах да се спускам към двора долу.
Докато се снижавах, един кратък поглед потвърди колко далеч бях от безопасността: далечните покриви на Лондон едва се виждаха зад сериите кръгли кули и дебелите стени. По тях вървяха стражи, а в небето в безпорядък се носеха търсещи сфери. Беше вдигната тревога. Някъде от много високо виеше сирена, а недалеч от мен, в най-вътрешния двор, множество полицаи търчаха към някакво място.
85
Желязото, почти колкото и среброто, не е полезно за джиновете. Хората го използват от хилядолетия, за да предотвратяват нашето влияние; дори конските подкови се смятат за „късметлийски“, защото са направени от желязо.