Тук коментарът на дяволчето спря, въпреки че Ъндъруд очевидно все още говореше, притиснал устни към слушалката. Натаниел нанесе подобряващ качеството Шок на диска, при което лицето на дяволчето отново се появи.
— Хей, нямаше нужда от това!
— Звукът, къде е звукът?
— Той шепне, нали? Не мога да чуя нищо. И не е безопасно да се приближавам повече.
— Искам да чуя.
— Но, шефе, знаеш, че има ограничение заради безопасността. Магьосниците често имат предпазни сензори; нали се сещаш, че дори и този…
Натаниел почувства, че лицето го боли и е отекло от напрежение. Беше преминал границата на предпазливостта.
— Направи го. Няма да ти хареса да повтарям.
Дяволчето не отговори. Лицето на Ъндъруд отново се появи, толкова близо, че почти изпълни диска. Снопчетата косми, подаващи се от ноздрите, се виждаха в прекрасни, триизмерни подробности. Магьосникът кимаше.
— Съгласен съм. Предполагам, че трябва да съм поласкан… Да, от тази гледна точка, момчето наистина е доказателство за усърдната ми работа и вдъхновение. Всъщност моят стар господар…
Той спря, трепвайки и потрепервайки, сякаш се беше докоснал до нещо студено.
— … Извинявай, Григорий. Просто почувствах… — Натаниел видя как очите се свиха, а познатите вежди изведнъж се сбърчиха. Сега образът на диска внезапно се разшири, сякаш дяволчето се оттегляше забързано през стаята. Ъндъруд произнесе високо някаква дума, гласът на дяволчето се опита да я повтори, но спря по средата, като изключено радио. Остана образът, който странно трептеше.
Натаниел не можа да потисне тревогата в гласа си.
— Дяволче, какво става?
Нищо. Дяволчето беше безмълвно.
— Заповядвам ти да напуснеш кабинета и да се върнеш при мен.
Без отговор.
Образът на диска не беше окуражаващ. Въпреки трептенето, Натаниел видя как Ъндъруд остави телефона, после бавно се изправи и излезе пред бюрото си, като през цялото време се взираше усилено — нагоре, надолу, във всички посоки, — сякаш търсеше нещо, което знаеше, че е там. Образът затрептя още по-силно: явно дяволчето удвояваше усилията си да избяга, но без успех. С нарастваща паника, Натаниел напразно нанесе няколко трескави Шока на диска. Дяволчето беше замръзнало, неспособно да говори и да се движи.
Ъндъруд отиде до шкафа в дъното на кабинета, порови в него и се върна, носейки метален цилиндър. Разтръска го: от малките дупчици отгоре излезе бял прах, който бързо се разпространи и изпълни стаята. Каквото и да правеше прахът, ефектът беше моментален. Ъндъруд се сепна и се взря нагоре — право в Натаниел. Сякаш дискът беше прозорец и той гледаше през него. В първия миг Натаниел реши, че господарят му наистина може да го види, после осъзна, че от тавана висеше разкритото дяволче.
Ужасен, той видя как господарят му се наведе към килима и дръпна една направена от панделка примка. Огромна квадратна част от килима се вдигна и падна настрани. Отдолу имаше два пентаграма. Господарят му пристъпи в по-малкия, като и за миг не отделяше очи от замръзналото дяволче. Започна да говори и след секунди в по-големия кръг се появи висок, мъглив дух. Ъндъруд даде заповед. Духът се поклони и изчезна. Натаниел беше удивен да види как тялото на господаря му сякаш блещукаше и се отделяше от самото себе си. Той все още стоеше в пентаграма, но заедно с друг свой вариант, призрачен и прозрачен.
Призрачната форма се издигна във въздуха, докосна пети и се понесе напред — право към мястото, откъдето безпомощното дяволче все още предаваше гледката от кабинета. Натаниел закрещя заповеди и разтръска яростно диска, но не можеше да направи нищо срещу бавното приближаване на господаря си. Все по-близо и по-близо… Призрачните вежди бяха сбърчени, искрящите очи не поглеждаха встрани. Сега формата на Ъндъруд се уголеми и изпълни диска — сякаш щеше да го счупи и да премине през него…