— Изглеждаш ми нервен, Ъндъруд — каза той.
— Не, не. Бях зает на най-горния етаж. Просто съм малко задъхан.
Бях влязъл в стаята като паяк и пропълзях дискретно над вратата и нагоре по стената, докато стигнах уединения мрак на най-тъмния ъгъл. Тук набързо опънах няколко нишки, прикриващи ме възможно най-много. Направих го, защото на второ ниво видях, че магьосникът беше взел със себе си дяволчето, шарещо навсякъде с червените си малки очички.
Не исках да гадая как точно Лавлейс бе открил къщата. Въпреки всичките ми отричания пред момчето, фактът, че беше пристигнал тук точно по същото време като мен със сигурност бе неприятно съвпадение. Но изясняването му можеше да почака: бъдещето на момчето — а следователно и моето — зависеше от бързата ми реакция на това, което щеше да се случи сега.
Ъндъруд седна на обичайното си място и се усмихна пресилено.
— Така… — каза той. — Сигурен ли си, че няма да седнеш?
— Не, благодаря.
— Е, поне кажи на това твое дяволче да спре да се върти. Прилошава ми. — Говореше раздразнено и грубо.
Саймън Лавлейс цъкна с език. Дяволчето, което висеше зад главата му, мигновено застана неподвижно, нарочно приемайки нещастно изражение, нещо средно между тъпо зяпане и нахално хилене.
Ъндъруд се опита да не му обръща внимание.
— Имам някои неща, за които трябва да се погрижа днес — рече той. — Вероятно ще ми кажеш какво мога да направя за теб?
Саймън Лавлейс склони глава печално.
— Преди няколко нощи — започна той, — претърпях кражба. Един предмет, малко нещо, с известна сила, беше откраднато от къщата ми, докато отсъствах.
Ъндъруд издаде утешителен звук.
— Съжалявам да го чуя.
— Благодаря ти. Това е нещо, което за мен е много скъпо. Естествено, аз много си го искам обратно.
— Естествено. Мислиш ли, че Съпротивата…?
— И във връзка с това те посещавам днес, Ъндъруд… — Лавлейс говореше бавно, внимателно, заобикаляйки въпроса. Вероятно дори сега той се надяваше, че няма да се наложи да отправи обвинението директно. Магьосниците винаги са предпазливи с думите. Прибързаните слова, дори по време на криза, могат да докарат нещастие. Но по-възрастният мъж не разбра намека.
— Естествено, можеш да разчиташ на подкрепата ми — рече Ъндъруд спокойно. — Тези кражби са нещо отвратително. От известно време знаем, че съществува черен пазар за крадени артефакти и смятам, че тяхната продажба помага с финансирането на съпротивата против нашето управление. Вчера видяхме до какви безчинства може да доведе това. — Веждите му се повдигнаха, описвайки нещо като веселие. — Трябва да кажа — продължи той, — че съм изненадан да чуя, че ти си станал жертва. Последните кражби бяха извършени от — мога ли да бъда откровен? — сравнително незначителни магьосници. Смята се, че крадците често са младежи, дори деца. Мислех, че твоите защити би трябвало да се справят с тях.
— Точно така. — Саймън Лавлейс процеди през зъби.
— Смяташ ли, че има някаква връзка с атаката на Парламента?
— Един момент, моля. — Лавлейс вдигна ръка. — Имам причина да подозирам, че кражбата на… на моя предмет не е работа на така наречената Съпротива, а на колега магьосник.
Ъндъруд се намръщи.
— Така ли мислиш? Откъде си сигурен?
— Защото знам какво е извършило нападението. Известно е под непристойното име Бартимеус. Един джин от среден ранг с огромно нахалство и ниска интелигентност91. Не е нищо специално. Дори малоумник би могъл да го призове. Искам да кажа малоумен магьосник, а не обикновен.
— И въпреки това — рече меко Ъндъруд, — този Бартимеус се е измъкнал с твоя предмет92.
— Бил е некадърник! Позволил си е да разкрие самоличността си! — Лавлейс се контролираше с усилие. — Не, не — съвсем прав си. Измъкна се.
— А що се отнася до този, който го е призовал…
Очилата проблеснаха.
— Е, Артър, затова съм тук. За да видя теб.
Настъпи кратка пауза, докато мозъчните клетки на Ъндъруд се опитваха да направят връзката. И накрая — успех. Няколко емоции започнаха да се борят коя да остане на лицето му, после всичките бяха пометени от ледена любезност. В стаята стана студено.
— Извинявай — каза той много тихо. — Какво каза?
Саймън Лавлейс се наведе напред и облегна двете си ръце на масата. Имаше много добре оформен маникюр.
— Артър — започна той, — напоследък Бартимеус не стои незабележим. Като начало тази сутрин той беше затворен в Тауър след като нападна магазина на Пин на Пикадили.
91
В този момент някой с остър слух би чул как в ъгъла на стаята към тавана ядно се изстреля една нишка паяжина. За щастие дяволчето беше заето да плаши Ъндъруд като си променяше замръзналото изражение много, много бавно. Не чу нищо.
92
Внезапно изпитах пристъп на обич към стария глупак. Но не задълго. Просто реших да го спомена.