— Защо ужасно? Не разбирам.
Но майка му отклони въпроса, взе Роалд на ръце и горещо го целуна:
— Обещай ми, че няма да ме напускаш!
Тя не беше отговорила на въпроса му. Нейните недомлъвки далеч не успокоиха малкия, а, напротив, повече разпалиха желанието му да открие тайната на опасната страна Защо родителите му бяха напуснали загадъчния, тъй „ужасен“ Китай и защо най-сетне, за да направи удоволствие не майка си, той трябваше да се откаже от надеждата да странства по света?
Един ден, когато старият Олсен му подари малък макет на кораб, който беше изработил с много търпение, вместо да му благодари, Роалд насмешливо му подхвърли:
— Защо не ми направи един истински кораб, та да мога да замина за Китай?
Олсен отвори ужасени очи и промълви:
— Не произнасяй никога вече името на Китай! Ако те чуе баща ти, ще си помисли, че аз съм ти говорил за там.
Тези думи разпалиха въображението на Роалд. Детските приказки и играчките не го интересуваха вече. Той трябваше да разбули китайската загадка. Спомни си, че веднаж, когато попита баща си от какво му е дълбокият белег, който разсича лицето му, морякът бе отговорил сухо:
— Ти много разпитваш, момче!
И Роалд запомни веднъж завинаги: белегът на татко и Китай бяха забранени теми в бащината му къща.
Роалд е дете като много други, за чиито наивни очи всичко е постижимо. Когато слуша приятния ромон на неспокойните вълни на река Гломен, която се влива в морето недалеч от бащиния му чифлик, на него му се струва, че тези вълни са били негова люлка.
Жажда за знания изгаря момченцето. Историята на викингите вече не го задоволява, той иска да научи онова, което засяга собственото му семейство, особено да узнае защо баща му е могъл да стане капитан и да предприема далечни пътешествия в непознати страни, а на него не му позволяват да си избере моряшката професия.
Край село Вестен, до бащиния му чифлик „Томга“, някога б езическите времена е имало светилище. Думата Вестен иде от Be Стейн, което значи камък за жертвоприношения. Наблизо е бил намерен, зарит в земята, един от прочутите пиратски кораби „тунескип“, с каквито викингите са кръстосвали моретата. Жителите от общината Борге имат основание да се гордеят със своите предци. Но Роалд — за свое голямо съжаление — установи, че прадедите му не са от Вестен. Прадядо му Нилс Микелсен, дошъл от граничната шведска област Бохюс лен, се заселил на Хвалерските острови и си създал там семейно огнище едва през 1668 година.
Дядо му Оле Амундсен6 направил сина си Йенс Ингебрет7 моряк. С пътешествия и корабостроене семейство Амундсен доста забогатяло, така че бащата на Роалд, Йенс Амундсен, могъл да си вземе за жена, според обичая, девойка от по-високопоставено семейство. През март 1853 той се оженил за Хана-Хенрике-Густава Салкист, дъщеря на кмета на Фредрикстад. Младоженците заминали на сватбено пътешествие за Китай, където прекарали няколко години. Там се родил първият им син Антониус, а след него Густав (1868 г.), Леон (1870 г.). На 16 юли 1872 година в Томта се появил, на бял свят Роалд Ингебрет Гравнинг Амундсен.
Томта не беше само детска люлка на Роалд. Това бе един свят, в който той се чувствуваше щастлив и сред който у него се развиваше любовта към природата, към хората, към животните, който обогатяваше ума и душата му. Той имаше там и друг приятел освен стария Олсен. Едно малко коте. Един ден баща му го лиши от любимеца му. Това наказание дълбоко нарани детето, което захлипа и едва след няколко дни се разведри.
С колко мъка напусна Роалд Томта, когато баща му се засели в столицата!
Роалд беше на девет години, когато видя за пръв път бреговете на фиорда Християнин. О, той нямаше нищо общо с Борге. Шумът на столичните улици не можеше да се сравни със спокойствието и дъха на живописното норвежко село, където от морските простори долиташе ветрец, тъй скъп на хората, намирали препитанието си поколения наред в морето.
Роалд скоро откри, че има едно място в столицата, което го притегляше като магнит — пристанището!
Няма по-голяма радост за него от разходките по кейовете, където моряци разтоварват стоки от всички страни. По сандъците той разчита Надписи и мечтае за далечни земи, където диви зверове и фантастични растения се борят за живот. Един ден в Християнин пристигна пътуващ цирк. Роалд изтичва при майка си:
— Мамо, моля ти се, заведи ме да видя менажерията! Както повечето норвежки деца, Роалд има слабост към северните животни. От всички той предпочита елените с изпъкнали благи очи; те сякаш привеждат глави под товара на несъразмерно големите рога. Но още повече той обича голямата полярна мечка и тромавото мече, което тя ближе с любов. Момченцето се бави, не могат да го откъснат от тази гледка; то съзерцава това майчинство, тази животинска нежност.