Амундсен подкрепи проекта и настоя незабавно да се постави на разположение на Рийсер-Ларсен самолет, с който той да замине за мястото на катастрофата.
Тези мерки бяха одобрени от норвежкото правителство и предадени в Рим с искане да бъдат отпуснати двата големи хидроплана.
Още на 27 май пилотът Люцов-Холм отлетя с малък хидроплан. Уилкинс и Ейлсън предложиха услугите си и своя самолет, но Рим не прие предложението им.
Норвежките власти отлично разбраха, че за да се спасят катастрофиралите, трябва да се подготви по-голяма експедиция от тази, която Рийсер-Ларсен предложи за първа помощ. Но за да се търсят оцелелите чак до Франц-Йосифова земя и да се докара целият екипаж, бяха необходими големи самолети.
Тази експедиция трябва да бъде поставена под ръководството на специалист, най-добре подготвен, да я доведе до успех: Роалд Амундсен. Но финансирането й изискваше големи суми.
Отговорът на Рим беше отрицателен. Съобщаваха, че вложените от норвежците сили са достатъчни и че засега Италия не може да даде повече.
Норвежците обаче не се поколебаха да доставят на Рийсер-Ларсен хидроплан, с който да бъде в помощ на отпътувалия вече Люцов-Холм.
И шведите от своя страна побързаха да се притекат на помощ па пострадалите. Капитанът от шведския флот Торпберг пристигна в Осло на 31 май да се посъветва с Амундсен.
Но главният проблем беше да се намери голям хидроплан тип „Дорние-Вал“. С неговото разрешаване се залови Амундсен.
Той покани лейтенант Дитрихсон да отидат в Германия да преговарят за покупката на хидроплана и предаде постъпки пред Министерството на отбраната да бъдат отпуснати необходимите средства.
Но на 2 юни Амундсен получи следното писмо, подписано лично от министъра:
Както г-н капитанът вече узна от официалното съобщение на норвежкото правителство, при сегашните обстоятелства няма да бъде взето никакво ново решение за организиране на спасителна експедиция за дирижабъла „Италия“ освен изпратените вече два аероплана на флотата.
Пред вид факта, че г-н капитанът подготвя спасителна експедиция на частни начала с два големи хидроплана, правителството ще бъде щастливо да му предаде докладите на пилотите, веднага щом пристигнат.
Благоволете, г-н капитан, да ни съобщите къде да ви ги изпратим — в Свардског или в Осло.
Приемете моите благодарности за готовността ай, Пожелавам успех на вашето начинание и ви моля да приемете уверението в отличните ми чувства.
Амундсен се задоволи да отговори:
До г-н Държавния съветник Андерсен-Рист: Като ви благодаря за писмото от 2 юни, позволявам си да ви уведомя, че ще бъда много щастлив да получа докладите от разузнаването над Свалбард, доклади, които ще ви изпратят двамата авиатори от флотата, заминали за този район.
Благоволете да приемете, г-н Дърокавен съветник, уверението в отличните ми чувства.
Ако писмото на министъра, както се вижда, е малко надменно и сухо, Амундсеновото е още по-сухо.
Въпреки проявената неотзивчивост от страна на норвежкото и италианското правителство Амундсен не губи надежда, че ще може да спаси своя бивш съперник. Световният печат се интересува еднакво от него, както от Нобиле.
Всички връзки с цивилизованите страни са прекъснати, а на плаващия лед изследователите продължават да воюват за живота си. Разтревожени, Нобиле и другарите му нямат друга надежда за спасение освен тази, която могат да получат оттам, от щастливите градове, където хората дръзват да се оплакват, че живеят натясно!
Амундсен на драго сърце прие италианския журналист Джудици, пристигнал от Свартског, да го интервюира. Двамата разговаряха по проблемите на Арктика, но си поговориха и за някогашното разногласие между Нобиле и ръководителя на „Норге“. Като заключение на разговора Амундсен прави следната забележка:
— Пред страданието враждата трябва да се заличи. Когато човек се намира в бедствие, има право на съчувствие и заслужава да му се помогне. Неприятностите, които се случиха при връщането на „Норге“, и причиненото ми зло са маловажни.
Когато италианският журналист припомни на Амундсен опасностите, на които се излага, морският лъв, познаващ тези опасности, отговори със своя хубав, плътен глас:
— Само да можехте да видите великолепието на полярните райони!… Там искам да умра! Желая да срещна смъртта като рицар, нека ме изненада, когато изпълнявам възвишена задача, бързо и без да ме мъчи.