— Направете от мен свободен и почтен човек. В последно време работех, за да изплатя дълговете си.
И той му предаде 15 000 крони. Седем хиляди и петстотин крони за изплащане на последните дългове. Дълговете от фалита бяха изплатени 100%.
На 16 юни вечерта Амундсен замина с Дитрихсон и Уи-стинг от Осло за Берген, където Гилбо, Браци, Вилет и дьо Кювервил бяха вече пристигнали в 5 часа сутринта със самолет от Франция.
— Дитрихсон — поздрави горещо френския екипаж, после се обърна към Гилбо:
— Никак не вярвам в хидропланите. Плувците им са прикачени много ниско и при мъглите на Севера могат да се блъснат във вълните или в ледовете, които пътуват по водата.
Гилбо му отговори също тъй ясно:
— Нищо не крия от вас. Ако се наложи да кацнем в бурно море, смъртта ни е сигурна. Няма да можем отново да излетим.
Амундсен обобщи просто:
— Връщане назад няма, главното е да стигнем, След малка поправка на единия плувец хидропланът чакаше само да заработят моторите.
Но когато тримата норвежци заеха места, хидропланът излетя с мъка.
Междувременно катастрофиралите от „Червената палатка“ нетърпеливо наблюдаваха хоризонта и небето. Изведнаж някой се провикна: — Самолети!
Наистина два самолета кръжаха над тях. Викове… Вълнение… Знаци… Но самолетите изчезват … Отчаяние у хората: — Не ни видяха! Биаджи тича: — Телеграма, генерале! Нобиле чете:
„На 18 вечерта Швеция, Финландия и Италия ще изпратят самолети да ви помогнат.“
Биаджи улавя друго съобщение: „Амундсен идва на помощ.“
Когато Нобиле научи за тази радиограма, сърцето му заби лудо. Той си спомни думите на Амундсен:
„Бих искал да видя как италианците ще прелетят Полюса със свои собствени средства.“
Хидропланът „Латам“ прелита над островите Лофотен, окъпани в блясъка на Арктика.
На 18 юни в 6 часа сутринта той пристига в Тромсьо, откъдето трябваше да потегли още същия ден в 16 часа.
В пристанището бяха кацнали един шведски тримото-рен юнкерс и един финландски хидроплан. Очакваха друг италиански хидроплан, пилотиран от майор Пенсо. Един самолет „Савоя“ с майор Мадалена беше на база във Вадсьо.
Същия ден два шведски кораба — „Куест“ и „Таня“ — пристигнаха в Свалбард на помощ на италианците и пуснаха котва в залива Вирго. „Куест“ беше корабът на прочутия Шекълтън. Шведите разполагаха с осем хидроплана. В Порт Вирго на Датския остров — свидетел на отпътуването на шведския изследовател Андре — капитан Лундборг и лейтенант Шиберг установиха база, по-точно в залива Мърчисън.
Всички въздушни операции бяха насочени към Североизточна земя25 — огромно плато, покрито с ледник, който след Гренландия и Антарктида е най-големият ледник в света.
Амундсен бързаше да тръгне. Малко преди 16 часа, след като разгледа картата, той обясни на Гилбо:
— Първо се насочвате към Мечия остров, после поемате право към Кралския залив в Свалбард.
Амундсен съобщава след това, че държи да остави дьо Кювервил в Тромсьо, за да може „Латам“ да вземе повече припаси. Гилбо се застъпва за него. Той изтъква настойчивото искане на младия лейтенант да участвува в експедицията въпреки раните си.
Амундсен е разчувствуван. Спомня си своите първи стъпки и мисли каква мъка би му причинил един отказ да участвува в полярна експедиция. Обръща се към Уистинг:
— Този път ти ще останеш …
Уистинг, който много е пътувал, все пак се чувствува оскърбен. Но не иска да противоречи на Амундсен и тъжно отговаря:
— Добре, приемам, но няма да остана тук. Утре тръгвам с кораба и ще ви настигна в Шпицберген.
Моряци и рибари разгорещено спорят в пристанището.
— Утре италианците ще пристигнат в Тромсьо. Амундсен ще ги докара — казваха едни.
Но други, не тъй уверени, възразяваха:
— Мечият остров е островът на нещастието, не бива да забравяте това. И после хидропланът е тежкотоварен.
Беше точно 16 часът, когато „Латам“ излетя.
Последното съобщение от хидроплана се получи в 18,45 часа. Предаваше, че се намира над околностите на Мечия остров и че ще продължава да предава … После настъпи мълчание.
На 19 юни се узна, че хидропланът не е стигнал до мястото, където се намираше Нобиле с хората си. Искаха да вярват, че Амундсен се е отклонил по на изток да търси групата на Алесандрини, която бе изчезнала с обвивката на „Италия“.
Носеха се слухове, според които Амундсен считал групата на Нобиле за спасена, докато съдбата на групата Алесандрини беше много по-обезпокояваща.