На 20 юни все още нищо. Целият свят, печатът се безпокоят.
Вечерта министърът на отбраната е на съвещание, на което присъствуват Ото Свердруп и Адолф Хоел.
Предполагат, че Амундсен се е насочил веднага да търси групата на Нобиле, но е бил принуден да кацне някъде върху плаващия лед и предавателят му се е повредил.
Уистинг получи новината на борда на кораба „Ингерен“, който плаваше към Шпицберген. Това го натъжи твърде много. Корабът от охраната на норвежкия флот „Микаел Сарс“ получи заповед да спира всеки рибарски кораб и да иска сведения.
Този кораб се намираше до Мечия остров и беше на разположение на норвежката метеорологическа служба.
И старите моряци от Тромсьо се втурнаха да търсят по море изчезналите. Близо 300 кораба кръстосваха водите между Тромсьо и Шпицберген.
На 21 юни сутринта в Министерството на марината в Осло се състоя друго съвещание; на него присъствуваше племенникът на Амундсен — Густав.
Този ден решиха да помолят съветското правителство да изпрати ледоразбивача „Малигин“ и един кораб за лов на тюлени край източния бряг на Шпицберген.
Може би екипажът на „Латам“ е решил да кацне другаде, а не в Кралския залив. Норвежкото правителство реши да изпрати броненосеца „Торденскилд“ на север с два малки хидроплана.
Рийсер-Ларсен и Люцов-Холм получиха заповед да предприемат разузнаване по западния бряг на Шпицберген.
Така всички райони щяха да бъдат „претърсени“.
Корабопритежатели, рибари изпратиха нови флотилии да търсят „Латам“ и неговия екипаж.
Нищо не пожалиха, за да спасят хората.
Франция удвои усилията си.
Така например френският кораб „Куентин Рузвелт“, който беше на посещение в Осло, получи заповед да замине за Тромсьо, а оттам да тръгне на разузнаване към север.
Решиха да изпратят и кръстосвача „Страсбург“.
После бе включени старият параход е платна „Пуркоапа“, който капитан Шарко използуваше за своите експедиции в Арктика и Антарктика.
Французите поискаха офицери от норвежкия флот за лоцмани на корабите си в Арктика. Капитан Уистинг тръгна с „Куентин Рузвелт“, а Гунар Ховденак — със „Страсбург“.
Разузнаването около Мечия остров започна веднага. Тъй като търсенето по североизточния и западния бряг на Шпицберген беше безрезултатно, помислиха, че „Латам“ е кацнал във водата някъде край Мечия остров и че вятърът го е изтласкал към бреговете на Гренландия. Предположиха дори, че може би е кацнал в езерото на Мечия остров.
По това време в Тромсьо се намираше мис Бойд, богата американка. Тя беше наела норвежкия кораб за лов на тюлени „Хоби“ за ловна експедиция в Гренландия. Като чу новината за изчезването на Амундсен, тя веднага постави кораба си на разположение на спасителната експедиция.
Норвежкият печат изпрати експедиция с „Веслекари“ („Малката Кари“). Този кораб за лов на тюлени преплава целия архипелаг Шпицберген, но нищо не намери.
РУСИТЕ СЕ ВКЛЮЧВАТ В „СПАСИТЕЛНИЯ ТУРНИР“
На 11 юни 1928 година италианското правителство реши да поиска от съветското правителство техническа помощ за спасяване на корабокрушенците от дирижабъла „Италия“. Москва реши да изпрати един ледоразбивач. Норвежците споделяха това мнение и искаха Ото Свердруп да бъде ръководител на експедицията. Но русите се задоволиха да отговорят, че той „ще бъде добре дошъл като гост-консултант“. Ото Свердруп се почувствува обиден и не прие предложението им.
Адолф Хоел обаче лично поиска да заеме това място на съветския ледоразбивач.
Правителството в Москва заповяда на ледоразбивача „Красин“, построен през 1917 година, да предприеме търсенето на Амундсен. Корабът, специално съоръжен за плаване сред ледовете, имаше две мачти и два комина. Дълъг 98,60 метра, широк 21 метра, висок 12,96 метра, при пълен товар потопената му част достига 9,15 метра. Той имаше три мотора с 10 000 конски сили общо. Имаше 10 630 тона водоизместимост и скоростта му достигаше 15 възли. Носеше 3 200 тона въглища, имаше 7 680 мили обсег на действие и можеше да пътува без прекъсване 32 дни.
„Красин“ можеше да разбива чист леден пласт един метър дебел и да се движи със скорост 1 1/2 морска миля. На борда му имаше тримоторен самолет „Юнкерс“.
Екипажът се състоеше от 116 души и на борда му пътуваха 20 пасажери.
Комендантът беше професор Рудолф Самойлович и негов помощник П. Ж. Орас. Генералният щаб се състоеше от геофизика Берьозкин, геолога Иванов, радиотелеграфиста Ж-В. Екщейн, авиатора Б. Г. Чухновски, корабния капитан Карл Т. Еги, лекаря Антон Владимирович Средневски, една млада жена — Любов Андреевна Воронцова, и италианския журналист Давид Гуйдичи.