Самойлович беше получил заповед да спаси Нобиле и Амундсен.
Пръв авиаторът Мадалена откри бивака на Нобиле. На 23 юни вечерта шведите Лундборг и Шиберг се приземиха близо до „червената палатка“.
Самолетът можеше да вземе само един човек, и то лек. По молба на другарите му пръв беше качен тежко раненият Нобиле. След това самолетът трябваше да се върне и да спаси останалите. Но след второто приземяване Лундборг повреди самолета си и също остана в плен на плаващия лед.
Нобиле откровено призна, че много е разчитал на Амундсен, когато, загубен върху плаващия лед, е очаквал помощ. В беседа, предназначена за един вестник, излизащ в Осло, Нобиле изрази вълнението и признателността си:
— Преди няколко дни, посред тържественото мълчание на ледовете, радиото ни донесе новината, че Роалд Амундсен се готви да ни търси и да ни спаси. Този жест на великия изследовател дълбоко ме развълнува с възвишения си морален смисъл. И аз веднага почувствувах, че ме напуска не само последната сянка на неприязън, но и споменът за нашите спорове по повод някои неприятни недоразумения.
Ние с тревога чакахме новини за пристигането му, не толкова с надеждата, че ще бъдем спасени, а защото оценявахме значението на факта, че Амундсен лично се е загрижил, че се излага на такава опасност.
Уви, един ден пристигна тъжната новина, че той е изчезнал. Там, под нашата малка палатка, сред ледените простори се молих и още моля божественото провидение да изпрати на норвежците, на самия мене и на всички италианци голямата радост да поздравим и прегърнем Амундсен.
На 6 юли Шиберг се връща да спаси Лундборг.
„Красин“, който плаваше към района на Мечия остров, получи на 28 юни телеграфическа заповед да търси Амундсен.
След няколко дни самолетът на „Красин“ откри върху леда трима души. Чухновски и Щраубе пилотираха самолета. Екипажът се състоеше от наблюдателя Алексей, механика Шелагин и фотографа Блющейн.
Пилотите забелязаха три черни точки … беше групата на Малмгрен. Хората стояха прави и държаха знаме, за да ги забележат, но самолетът не можеше да кацне. Той слезе в един близък фюард и на 10 юли изпрати телеграма:
„Групата Малмгрен Карл.“
Това означаваше, че групата Малмгрен е забелязана недалеч от земята Карл XII. Малко преди полунощ руските пилоти изпратиха втора телеграма. Сочеха своето местонахождение:
„На 80° 25′ ширина, 23° 30′ дължина. Претърпяхме злополука, но можем да издържим, спасете първо италианците.“
На 11 юли авиаторите съобщиха къде се намира групата на Малмгрен: 80° 42′, 25° 45′, т.е. 5 морски мили югозападно от земя Карл XII. „Красин“ пое тази посока. От време на време като овен, който набира сили, ледоразбивачът дава заден ход и ледът се пръска на хиляди късчета. Но при един силен удар се поврежда кормилото му. Въпреки тези трудности „Красин“ се приближаваше към групата на Малмгрен.
„Красин“ знаеше точно какво става с групата Колиери — групата на „червената палатка“, с която беше в постоянна радиовръзка, но не знаеше нищо за тримата, които бяха тръгнали на 30 май.
Безпределна беше радостта на двамата италианци, когато забелязаха големия кораб да цепи ледовете към тях. С двата си комина той им напомняше действащ завод.
Те преживяваха незабравим миг — най-хубавия в живота си. Край на тревогата, че са на леден блок, който от ден на ден намалява, че нямат храна и водят непосилна борба със студа, глада, вихрушката и ослепяващата мъгла.
На 12 май ледоразбивачът стигна до тях. Но русите намериха само двама души.
Когато ги попитаха кой е Малмгрен, единият от тях отговори:
— Малмгрен умря преди един месец. Аз съм капитан Цапи, а моят болен другар е капитан Мариано.
— Малмгрен умрял преди месец! — учудиха се офицерите от „Красин“. — Но нашите пилоти са забелязали трима души върху плаващия лед!
— За съжаление те са сметнали, че панталонът, който разстлахме върху леда, за да могат пилотите да ни открият, е Малмгрен.
Спасените италианци се качват на борда на ледоразбивача Мариано влачи замръзналия си крак.
Малмгрен паднал изнемощял от умора на 14 юни. Той не можел да продължи пътя.
— Вземете всички припаси и продължете сами! — заповядал той.
После помолил Цапи да изкопае дупка в леда, сгушил се в нея, а Цапи го покрил със сняг…
— Не бяхме извървели и 100 метра и спряхме изнемощели. На другия ден чухме някой да мълви:
— Защо не сте си тръгнали?
Това бил Малмгрен, който излязъл от своята дупка, а след това се обърнал и се свлякъл в „своя гроб“ като болен човек, който ляга в леглото си.