В отговор на една нота от 29 август до морските власти, в която комендантът на „Страсбург“ твърди, че лошото време е станало причина за гибелта на хидроплана и че това е станало северозападно от Тромсьо, на 1 септември консулът на Франция в Тромсьо съобщи, че близо до Тарсвааг, северно от Тромсьо, риболовният кораб „Брод“ е открил и прибрал част от хидроплана — един плувец.
Тази останка беше прикачена към транспортния кораб „Дюранс“ и откарана в Берген. Там специалистите я разпознаха. Върху плувеца те откриха следа от поправката на „Латам“, извършена преди отлитането му за Тромсьо в норвежките арсенали в Маринхолмен близо до Берген. Тази експертиза показа, че вече няма никаква надежда да се намерят изчезналите. Но на 13 октомври капитанът на риболовния кораб „Лайф“, наблюдавайки хоризонта, забелязва една черна точка. Развълнуван, той насочва своя кораб към загадъчния предмет все е надеждата да намери корабокрушенците от „Латам“. Колкото повече приближаваше към плаващия предмет, толкова по-малко надежда му оставаше. Накрая корабът пристигна до брега: черната точка се оказа бензинов варел, запушен с дървена запушалка. Намираше се на 64° 5′ северна ширина и 8° 50′ източна дължина, на запад от Намсос. Познаха, че е от „Латам“.
Специалистите започнаха да се питат: как ли е станала злополуката?
Налагаше се първият извод: хидропланът вероятно е паднал с все сила в морето, щом като горната част на металния плувец беше смачкана като калник на лека кола от удар. Но изкривяването на обтежките показваше, че плувецът се е откъснал под напора на сили, действуващи отзад.
Как да се обяснят тези два противоречиви факта: смачканият отпред плувец и изкривените отзад напред, обтежки?
Дали хидропланът не е плувал известно време по повърхността на морето и при последния опит за спасение авиаторите не са изкъртили плувеца, за да го използуват като шамандура? Или пък корабокрушенците са искали да подменят повредения плувец с бензиновия варел?
Освен намерената дървена запушалка, по варела, особено около тръбата, личаха драскотини от остър предмет, като че тръбата е била откъртела с нож от стената, към която е била прикована.
Знаеше се, че преди време при едно принудително кацане в морето дьо Кювервил беше видял да сменят плувец на хидроплан с бензинов варел. Всички бяха поразени от смелостта и ловкостта на майстора.
Друг, по-скръбен извод за „Латам“: както изглежда, корабокрушенците са имали време да изпразнят варела, после да го запушат, за да го използуват ката плувец. Възможно е също да са се вкопчили в тази шамандура — да са се опитали да се задържат колкото е възможно по-дълго пад водата. Ако са се бранили срещу стихиите и са очаквали помощ или знак, че ги търсят, можем да си представим при какви злокобни обстоятелства тези герои са воювали за живота си. Възможно е спасителните самолети да са прелитали над тях, но полярната мъгла не им е позволила да ти открият. Откаченият плувец и запушеният резервоар показват, че тези мъже не са се били отказали от надеждата да спечелят битката срещу смъртта. И в това положение — най-трагичното в живота му — Амундсен не е изоставил своя принцип: трябва да се воюва до последния дъх.
След тези покъртителни изводи трябва да кажем, че към мартирологията на полярните изследвания се прибавят още шест имена. Съдбата не пожела един човек като Амундсен да умре от обикновена смърт в леглото си. Той падна като рицар, изпълнявайки вдъхновен дълг сред великолепието на полярните райони, които го бяха привличали през целия му живот.
На 14 декември 1928 година — годишнина от най-големия съвременен географски подвиг — откриването на Южния полюс — всички научни дружества в света се присъединиха към вълнуващия призив на Норвегия. Вестниците във всички страни поместиха възхвала за прочутия изследовател. Този ден цялото човечество славеше героя.
Мислите на всички хора единодушно се насочиха към Норвегия, земя на мислители, писатели, хора на делото, изпълнени е човечност. Норвежците бяха приели съдбата, която им налагаше географското положение на родината — изложена на бурите и насочена като нос на кораб към Северния полюс.
Загадката остава, все така жестока, все така тягостна. Но спомените за подвизите и за саможертвата ще пребъдат.
Видях паметната плоча в Ню Олесунд на мястото, откъдето през 1925 година тръгна „Норге“. Тук няма нищо освен останки от въжа и от гниещия скелет на хангара, в който бяха подслонили дирижабъла.