Всички мерки са взети, за да се осигури успехът на „похода“.
Двата кораба на кралския флот — „Еребус“ и „Терър“ — бяха показали устойчивостта си при едно неотдавнашно пътешествие на Джеймз Рос до Антарктика.
Провизиите в кантината ще стигнат най-малко за три презимувания.
Екипажите са пресети през копринено сито: подбрани са само хора, които са свикнали да се борят със северните океански вълни. Що се касае до ръководителите — само именната им са достатъчна гаранция: корабният лейтенант Крозие е като у дома си в Арктика, също както и сър Джон Франклин.
На 25 май 1845 година двата кораба на нейно величество опъват платна. Скоро след това хората от един китоловен кораб съобщават, че са ги видели някъде на юг от Гренландия …
Времето минава — седмици, месеци …
Обезпокояват се за съдбата им едва три години по-късно. Времето за пребиваването им в Арктика отдавна е изтекло. Какво се е случило? Няколко експедиции са изпратени да търсят англичаните. С корабите „Ентърпрайз“ и „Инвестигейтър“ Джеймз Рос и лейтенант Маклинтък кръстосват надлъж и шир Бафиново море, проливите Ланкастър и Бароу … Нищо!
По-късни експедиции през 1850 година обаче уверено докладват, че Франклин е зимувал на Бичи пойнт. Три гроба са били открити там. Веднага тридесет и девет кораба подновяват търсенето. През 1854 година предават на леди Франклин сребърни прибори с монограма на адмирала, намерени у ескимоси. Туземците не са могли да обяснят как тези прибори са попаднали в ръцете им. Насърчена от тази следа, леди Франклин подготвя кораба „Фокс“ и възлага командуването му на Маклинтък. Първата зима той прекарва на остров Бичи, където поставя надгробна плоча в памет на загиналите.
Размразяването дава възможност да се направи ценно откритие. Под купчина камъни е скрито описание на страданията на хората от „Еребус“ и „Терър“, написано от ръката на последния останал жив.
Тъкмо на остров Бичи експедицията на Франклин е прекарала първата зима; втората ужасна зима — на север от земя Крал Уилиъм. През юни сър Джон внезапно умира. Тази година размразяване въобще нямало поради непрекъснатия остър студ. Трябвало да се подготвят да издържат още една полярна нощ на същото място. Вече двадесет и четири души били загинали. Лишения, скорбут, инфекциозни болести, предизвикани от яденето на мечи черен дроб … Епидемията продължавала да се шири …
През пролетта на 1848 година лейтенант Крозие решава да тръгне на юг, надявайки се да достигне с останалите живи свои другари Далечния канадски север, а след това и населени райони.
Те са вече само трийсет, после двайсет, после десет… Залъгват глада си, като дъвчат кожата на ботушите… Броят им намалява, докато в бялата безкрайна шир остава само една тъмна точка, която снегът постепенно покрива. Всичко е свършено! Последният оцелял прекъсва бележките, а заедно с това и изтезанието си.
ЕДНА МАЙКА ПЛАЧЕ
Зимният вятър прониква през пролуките на прозорците, наклонява пламъка на нощната лампа и по варосаната стена на стаята на Роалд заиграват подвижни колебливи сенки…
За детето, вторачило поглед в тях, те изобразяват трагичния път на Франклин и на хората от експедицията му, които бавно вървят към бялата смърт…
Един капак на прозорец се блъска. Привлечена от шума, майката влиза при Роалд; той се хвърля на врата й, силно развълнуван:
— О, мамо! Защо не мога и аз да изживея страданията на Франклин! Толкова много искам да покажа, че съм смел като него!
— Успокой се, детето ми. Толкова сурови страдания, а може би и по-страшни, ти ще изживееш и тук, в Християнин. Няма нужда да ги търсиш далеч и да излагаш на опасност живота си … Ако искаш да докажеш, че си смел, ти правиш това от прекалена гордост, а това е грях, Роалд, гордостта е най-големият грях пред бога … А уважението на хората се печели с почтен живот, не с авантюри.
— Авантюра ли е, майко, да искаш да опознаеш широкия свят, да се мъчиш да проникнеш в тайните му: защо има морски течения, ледове, ветрове, бури … и защо китайците са опасни?
— Бог тъй е решил.
Думите са казани, не търпят възражение!
Момчето разбира безполезността на спора. То се мушка в леглото и се завива.