Вечер, преди да заспи, Роалд безшумно става в тъмното и отваря прозореца. Вятърът започва да свири под вратата, събужда майка му и тя го мъмри:
— Да беша мечка, разбирам, но ти ще се простудиш, сине!
— Обичам чистия въздух, мамо. Не мога дълго да търпя на затворено.
При тези думи той затваря прозореца, но щом майка му си отиде, пак го отваря. Грижливо запълва пролуката под вратата с кърпа и си ляга.
Много често той прекарва вечерите над четива за пътешественици; вече няма нищо, което да не знае за пътешествията на Христофор Колумб, Васко да Гама, който заобиколи Африка, и за Америго Веспучи, който четири пъти се приближава до бреговете на Южна Америка. И в безсънните нощи Роалд размишлява: кое е дало сили на тези хора да победят природата? Роалд знае, че три условия са необходими: здраве, воля и трудолюбие. За да може човек да изпълни успешно задачата си, необходим е опит и успехът най-често е резултат на продължително чиракуване. И когато клепачите му натежат за сън, той си обещава:
„И аз ще стана изследовател!“
НЕГОВИЯТ ГОЛЯМ УЧИТЕЛ
Роалд още нямаше шестнайсет години, когато научи, че един голям норвежки изследовател — Фритьоф Нансен — се готви с малка група да прекоси Гренландия. Той започна да купува вестници и да се рови в библиотеката да търси книги за полярните области.
— Честна дума, и ти си занесен като Нансен! — надсмя му се грубо библиотекарят.
Но един прекрасен ден вестниците известиха за успеха на Нансен. Ето че той изпълни своя проект. Успя да извърши подвиг, за какъвто преди него никой не беше мечтал.
Роалд излезе от училище и с вестника в ръка изтича в библиотеката да съобщи новината.
— Да, момчето ми, винаги съм ти го казвал; уверен бях, че, Нансен ще успее! — твърди наперено библиотечният плъх.
Столицата е празнично украсена, за да срещне героя. Кораби и къщи са обкичени със знамена. Една лодка с младежи се хлъзга навътре в морето — Роалд бърза заедно с неколцина свои другари да посрещне кораба на Нансен „Язон“.
Роалд знае имената на всички от екипажа. Приближава се до кораба, сваля баретата си и пръв се провиква:
— Да живее Нансен! Да живее Свердруп! Да живее Дитрихсон! Да живее Кристиансен! Да живее Трана! Да живеят двамата лапонци Балто и Равна!
Скоро воят на сирените заглушава звънливите гласове на множеството:
— Добри дошли! Ура! Ура!
Нансен се завръщаше в Християния като национален герой!
Посрещането, което народът устрои на Нансен, дълбоко се запечати в съзнанието на юношата. Той имаше само едно желание: да следва примера на Нансен.
Но неговата майка още не беше изоставила мечтата си да направи своя син лекар, като стария им познат, който спокойно посещаваше пациентите си. За Роалд той беше професионалист, но не и учен. А майка му чакаше търпеливо годините, когато Роалд щеше да започне да изучава медицина.
— Още две години, Роалд, и ти ще получиш зрелостно свидетелство; няколко години по-късно ще имаш и лекарски диплом. Тогава ще отидем да живеем в Борге…
Роалд поклащаше глава:
— Колко е далече!… — шепнеше той с въздишка.
Години на очакване преди свободата. Какво полезно нещо може да върши, което да му послужи, като стане изследовател? И той започна да изучава чужди езици: френски, английски, немски. Двете години минаха бързо.
Когато, изпълнен с гордост, той донесе зрелостното ой свидетелство, майка му го целуна и каза:
— Щастлива съм, сине. Ето че, дойде денят, когато ще можеш да учиш медицина. Това ще бъде лесно за теб, ти толкова обичаш хигиената!
— Да, мамо, медицината е прекрасна наука. Тя служи на човека, но има една много по-широка наука — науката за природата!
— Природата! Що за дума?
— Да, природата искам да изучавам. Майката рязко го прекъсна и после занарежда:
— Ти да не искаш всичко да научиш и всичко да знаеш да вършиш? Да имаш добър занаят, който да ти носи пари — това трябва да ти стига. Остави природата на моряците! Този копнеж: по неизвестното, по неизследваното е само стремеж към скитане и колежът го засили у тебе. Ах, колко съжалявам, че не скъсах всички тези картини, налепени по стените на стаята ти, е фантастични кораби, измислени от един от тия полудели французи.
Горката жена! Тя не подозираше, че синът й несъзнателно беше изразил неудържимата сила на призванието си.
КИТАЙСКАТА ЗАГАДКА РАЗБУЛЕНА!
Желанието на Роалд да постоянства по пътя, който си беше начертал, се засили още повече, когато неговият брат му разкри тайната, упорито скривана дотогава от него. Роалд узна защо родителите му бяха направили именно в Китай сватбеното си пътешествие, защо тази страна винаги му бе представяна като варварска. Той най-сетне разбра защо в село Борге хората говореха за „кораба на смъртта“.