Тази нощ Роалд мисли за трагедията, която се беше разиграла посред морето на борда на „Константин“ — кораба, който баща му и чичо му бяха купили с точно определена цел: да забогатеят. По това време в Америка липсвала работна ръка. Пренасянето на кули от Китай в Новия свят можело да донесе изумителни печалби. В началото Амундсенови се задоволили да работят е платен екипаж на „Константин“. Но бащата на Роалд сметнал, че резултатите са незадоволителни, затова решил Лично да контролира работата и поел командването на кораба. Любимият му девиз бил: „Когато искаш, всичко можеш да постигнеш“; а Йенс искал да бъде богат.
През 1866 година той трябвало да направи един курс до Хавана. Наблъскали в трюмовете около триста измършавели същества, предназначени за работници в плантациите. Те виждали бял ден само по време на „разходката“ по мостика, където ги извеждали на групи по десетина за един час, и то само при хубаво време.
Тежкото им положение тласнало някои от тези „продадени души“ да нападнат офицерите, за да поемат управлението на кораба. Акцията им могла да излезе успешна само ако употребят насилие. Капитан Йенс Амундсен, подпрян на перилата на борда, наблюдавал хоризонта. Един човек, вероятно най-смелият от кулите, се приближил безшумно зад него и замахнал със секира… Инстинктивно Йенс почувствувал опасността и в момента, когато секирата се стоваряла върху него, той се обърнал … но не могъл да избегне удара. Брадвата разсякла бузата му, капитанът се строполил окървавен. Помощникът му — суров човек — се притекъл заедно с екипажа на помощ и отблъснал разбунтувалите се кули, които се укрепили в трюма. Китайците отказали да се предадат и за да пресекат достъпа към трюмовете, запалили стълбата. Но моряците излезли по-хитри и заковали люка. За да не се задушат, китайците били принудени сами да загасят пожара.
Йенс бил пренесен в каютата си, където получил първа помощ. Жена му сама зашила раната. Но грозният белег му беше останал за цял живот.
Моментално била издадена присъда: кулите се задължават сами да накажат „престъпника“. Тъй като ударът му излязъл несполучлив, всички гласували смъртна присъда. Човекът бил обесен и веднага след екзекуцията хвърлили трупа му в морето.
— Акулите да го ядат! — трябвало да викат всички останали, треперейки от страх да не ги сполети същата участ.
За да се избегне ново произшествие, „разходката“ била отменена до дебаркирането.
Тази драма разстроила толкова дълбоко госпожа Амундсен, че тя настояла и склонила мъжа си да остави този „опасен“ занаят. След завръщането ой в Норвегия „Константин“ плавал вече само в Балтийско море.
Да! Роалд можеше да разбере отвращението на майка си от Китай и дори от мореплаването. Но за неговия критичен ум въпросът не се поставяше по същия начин. Той мислеше: морето не е опасно, Китай не е ужасна страна, а кулите са хора като всички други. Когато предприемаме дълъг път по море, сигурността зависи от познанията ни и от съоръженията, с които разполагаме. Зависи и от това с каква цел отиваме в Китай. Именно поради страданията, които са понасяли кулите, насилието е било за тях единственото средство за спасение. А екипажът само е отбранявал живота си. Сега е неуместно да пита кой тогава е имал право и да спори с майка си. Това е въпрос на мироглед. Едно е сигурно — само премахването на робството ще доведе до изчезването на подобни трагедии. Нищо подобно нямало да се случи с баща му, ако той е прилагал в друга насока своята воля и трудолюбие. Ако един ден той, Роалд, замине за Китай или за други страни, той няма да отиде там, за да върши нечестна търговия или да потиска, а да помага и да лекува.
Разкриването на китайската загадка за Роалд е компас, който занапред ще го насочва в живота. Защото той приема максимата на баща си: „Когато искаш, всичко можеш да постигнеш“. Защо да не стане той втори Нансен? Да, но как да съгласува надеждите на майка си със своя собствен идеал?
И той решава да се запише във факултета по медицина.
ЕДИН РЕВНОСТЕН СТУДЕНТ
„Защо пък да не уча медицина, която може да ми бъде полезна при мореплаването — мисли Роалд, — а още повече в борбата срещу безмилостната природа на Арктика? Едното не пречи на другото.“
По стените на стаята на Роалд литографиите от „Капитан Немо“ и „Робур — завоевателят“ отстъпиха място на лавици, отрупани с медицински книги.