Студентът по медицина си купува череп не толкова да изучава костите, а защото за него той е символ на метаморфозите на природата и му напомня за смелостта на онези, които са загинали под ледовете в името на своя идеал.
Роалд е чул, че голям глад се шири сред населението на Севера. Често вечер в полудрямка му се струва, че чува малки ескимосчета да молят за храна и това му звучи като монотонно молебствие … Те викат за помощ! Трябва да побърза!… На масата черепът му служи за преспапие. За да запомни по-добре имената на мускулите на латински, той ги произнася на висок глас. От червеникавото клише на оголената мускулатура на човешкото тяло му се повдига. Шумно затваря книгата и взема друга, в която се говори за хигиената на ескимоските племена. Разлиства я и спира поглед върху снимките… Дребни хора с кръгли лица, с бляскав поглед, процеден през косия процеп на клепачите, му се усмихват. В обяснителните текстове могат да ги разграничават и да твърдят, колкото си щат, че ескимосите са американци, лапонците — европейци, а якутите, самоедите, зорианите, по-морите, чукчите, камчадалите, остряките — азиатци, всички имат един и същ морфологичен характер — монголски. Но за Амундсен всички са хора, и то хора от Арктика: две причини да му бъдат мили.
Свикнали на суровия климат, те живеят щастливо. Ободрен, Роалд вече не вдига глава от книгата. Той отбелязва всяка подробност, всяко сведение, което може някой ден да му послужи в борбата срещу студа.
Процеси: свиване на капилярите, понижение на температурата на периферните клетки, срещу което противодействат тръпките; те повишават броя на калориите. Ако действието на студа е продължително, следват хипотермия, вцепеняване, парализа, смърт.
Защитни средства:
а) волеви действия: движения, фрикции, масажи;
б) облекло: покриващи се една върху друга дрехи, прости, лесни за употреба, предпочита се кожената ескимоска парка пред непропускаемите материи. Свободната кожена дреха, осигурява достъпа на въздух и изпарението на потта. Напротив, тесните дрехи натрупват мазнина и кир и причиняват измръзване, защото потта не може да се изпарява;
в) убежища: палатки с двойни стени (юрти), иглу от сбит сняг, който е лош проводник;
г) хранене: нужно е едно топло ядене на ден. Растителна и животинска храна е предимство на месната (протеин и мазнини), но само тя е недостатъчна. Хранейки се само с месо през цялата зима на Франц-Йосифова земя, Нансен и Йохансен напълнели: Нансен с 10 кг, Йохансен — с 6.
Ескимосите ядат всякаква карантия с изключение на пикочния мехур, ректума, половите органи, които смятат за опасни. Те отказват да ядат също и мечешки черен дроб, който често причинява отравяне. Защо? … През цялата зима и когато пътуват, по липса на прясно месо те ядат пемикан, в който хранителните животински вещества са примесени (не както в саздърмата на белите) с растителни вещества. Всичко е сварено и стрито на прах. Пемиканът на ескимосите се съхранява в тюленов мех. Той се приготовлява от мечешко, еленово месо, месо от карибу, морж, тюлен, нарвал, риби, мекотели, както, и от тундрови растения и водорасли;
д) влияние на духа: моралното превъзходство на ескимосите над белите се дължи на това, че те не познават по-добър начин на живот от своя. Те са много по-малко податливи на психозите, каквито се появяват у белите през полярната нощ зиме и през продължителния ден лете (различни неврози, хипохондрия). Обаче се констатира временна налудничавост (кайакофобия — невъзможност да се качват в каяците си) или дори сисик. У тях няма повишено кръвно налягане, атеросклероза, язви, които са болести на цивилизованите.
Бързо минават часовете… Когато фитилът на лампата се овъглява, ученолюбивият студент се сеща, че му е нужна почивка.
На това влечение към полярния свят Роалд не ще устои. Той го знае. Ще дойде ден — това е сигурно, — когато, говорейки за него, хората ще казват: — О, да, Роалд Амундсен, изследователят на Арктика.
Но кога ще дойде този ден? Дано небето даде той да бъде близък! Какво да направи той, за да дойде този ден по-скоро? Да пътува по море, да стане моряк!
— И всяка вечер зад затворените клепачи едно и също видение преследва младежа: корабът, на който се е качил, пори вълните, люшка се… Излегнат на тясната кушетка, той чувствува, че се люлее в ритъма на вълните. Бели, призрачни, пред кръглото прозорче дефилират айсберги под беззвездното небе … Леденият вятър духа и вие в мачтите … Изведнъж — сухо пролукване. Голямата мачта е счупена…
С един скок Роалд става. Лунната светлина, която нахлува през прозореца, посребрява познатите вещи: черепа на масата, книгите, книжата. Момъкът разочаровано въздиша… Навън вятърът е блъснал капака на прозореца…