След една такава неспокойна нощ още сутринта Роалд се доверява на един от своите другари. Открива му желанието си да постъпи във флотата.
— Но ти си луд, Роалд! Да станеш моряк, ти! Представяш ли си на какви опасности ще се изложиш? Бури, студ, глад, умора … Морска болест.
— Много важно! Нека ме екове ледът, нека ураганът ме отнесе от кораба, нека гръм ме удари! Всичко приемам, всичко, пред това дребно делнично съществуване — яж, спи, яж, спи. Не, не съм създаден аз за такъв живот, избрах вече …
— А майка ти? Мислиш ли за нея?
— Правя всичко да не я наскърбя… Уви, тя е упорита. Само като кажа „море“, изпада в транс. На кораба на баща ми тя е видяла ужасни неща, това е вярно; затова не иска и да чуе за друг занаят за мене освен за някой, разбира се, почтен, но без опасности. Че искам да стана моряк-изследовател, за нея това е недопустимо.
— Но, добри ми приятелю, ти забравяш, че преди да станеш моряк-изследовател, трябва да изкараш военната си служба, а освен това знаеш колко повреди зрението си е това четене! Докторът дори ти предписа да носиш очила!
— Които не нося никога — отвръща Роалд живо. — Не отказвам да бъда войник. Напротив, считам, че казарменият живот ще бъде за мен превъзходна тренировка.
РОАЛД ВОЙНИК
Затова новобранецът Роалд Амундсен с радост се представя пред военната комисия.
Той е съблечен, чака реда си и през полуотворената врата вижда на стената таблото с различни по големина букви за проверка на зрението. Може би ще го отхвърлят?… Катастрофа!
В комисията не чака дълго.
Майорът, който го преглежда, се удивлява:
— Ей! Дявол да но вземе! Каква мускулатура! Поздравявам те, младеж!
— Много съм спортувал, господин майор. Обичам природата, живял съм на чист въздух.
— Затова си такъв здравеняк. Вижте това чудо! — казва лекарят, обръщайки се към колегите си. — Колко добре е сложен!
Потупвайки приятелски новобранеца по рамото, той постановява:
— Годен!
За преглед на очите не става и дума. Всичко минава много добре. Но излизайки от стаята, Роалд не може да се въздържи и хвърля предизвикателен поглед към проклетото табло.
Майорът забеляза това и го повиква:
— А очите ти? …
Амундсен се колебае за миг, после отговаря твърдо:
— Отлични, като на орел.
— Не се учудвам.
Майорът му повярва. Лъжата хвана място. Но съвестта му не е чиста. Докато се облича, той търси оправдание. Измисля едно: „Няма нищо общо между слабото ми зрение и моя идеал.“
Бързо тича да съобщи новината на майка си.
Тя нежно го целува, но още веднаж му шушне на ухото:
— Обещай ми, сине, че ще станеш лекар!…
Но вече пред нея стоеше войник и дори нещо повече — мъж, и то мъж, който гореше от желание да напусне бащината къща.
По това време Норвегия готвеше тържествено изпращане на Нансен. Изследователят възнамеряваше да предприеме нова битка е полярните ледове.
Нансен смяташе да преплава на дрейф през Северния ледовит океан въпреки огромното препятствие, което представляваха плаващите ледове. Завоевателят на Гренландия искаше да стигне до Полюса със своя кораб „Фрам“ („Напред“). Освен това той искаше да проучи морските течения и да провери дали в този океан има острови, дали на някои места има свободно море. Никой не се съмняваше в успеха на Нансен. Цяла Норвегия беше украсена със знамена и предвиждаше победата, а Роалд бе отчаян, че не може да тръгне със своя любим герой.
— Трябва да се въоръжа с търпение и да се задоволя с по-скромни проекти.
Но какво представляваше това огорчение в сравнение с мъката, която го очакваше!
Една вечер, като се прибираше у дома, той завари край леглото на майка си съседите и стария познат лекар. Майка му агонизираше. Докторът го дръпна настрана и каза тихо:
— Майка ви отдавна беше болна, но я крепеше желанието да види, че синът й се е издигнал. Силите й я излъгаха. Никой нищо не може да направи повече за нея…
Горката жена угасна тихо, спокойно. Роалд докрай и беше спестил мъката, че няма да тръгне по избрания, от нея път.
Беше на двайсет и една година …
ПЪРВИЯТ „НЕУСПЕХ“
След смъртта на майка ой, колкото и да му беше мъчно, Роалд се почувствува освободен от едно задължение, което беше поел само от синовна обич. Занапред той щеше да се отдаде тялом и духом на призванието си: да опознае Арктика.
Той продава медицинските си книги … и черепа. Книги по корабоплаване и за северните райони заемат тяхното място.