Първата отпуска на войника Роалд Амундсен съвпада с коледните празници.
Той увещава брат си да преминат със ски планинското плато, което се простира от Хриетияния до Гарен. Кой може да му бъде по-добър спътник от собствения брат?
През лятото лапонците идват да пасат стадата си по тези планински краища. Но зиме дебелият няколко метра сняг и силният студ прогонват лапонците и елените им към закътаните долини.
За Амундсен трудната и дълга обиколка представлява в умален мащаб експедицията на Франклин или на Нансен — неговите герои, — защото никой не би посмял, нито дори би помислил да прекосява платото в такава сурова зима.
Двамата братя вървят приведени, борят се с вятъра, който свири между клоните на искрящите от скреж борове и събаря на заледената земя гъсти облаци от снежен прах.
Когато за миг вятърът стихва, младелите забелязват в далечината светлина: насочват се към нея. Скоро пристигат в хижата „Моген“ — една от малкото хижи на платото.
По заскрежените прозорци се отразява слаба розова светлина. Хижата прилича по-скоро на гроб, над който гори самотна свещица, отколкото на жилище за хора …
Почукват на прозореца…
Отвътре иде шум. Някой се движи, суети се. Вратата се отваря. Показва се някакъв мъж. Сянката му играе по осветената от огъня стена; в ръката си той държи пушка.
— Не стреляйте — вика Роалд, — ние сме заблудени пътници!
— Подигравате ли се с мене? Няма разумен човек, който да се реши да тръгне в такова време из тази ледена пустиня.
— Отиваме в Берген. Загубихме пътя. Пуснете ни да се стоплим поне за миг!
Откритите лица на младежите вдъхват доверие на човека.
— Влезте! — казва им той.
В хижата около огъня се струпани десет души. Две жени кърпят дрехи.
Правят място на младежите. Най-възрастният се навежда към Роалд:
— Защо сте дошли чак дотук? Бегълци ли сте, или сте решили да сложите край на живота си? — И добавя: — Вашето появяване доста ни разтревожи.
— Напразно — възразява Роалд. — Ние минахме за тренировка сто километра за два дни.
— Сто километра за два дни в такова време?
— Сигурно са избягали от някой затвор! — провиква се един от мъжете.
Не е лесно да се обясни на тези хора що е алпинизъм и изследователска работа. За щастие планинците са чували да се говори за Нансен и всичко става ясно, когато Роалд обяснява, че иска като него да изследва Арктика.
Когато двамата братя свършват разказа за приключението си, старецът се обръща към огъня:
— Добре, тази вечер ще се постесним. Ще спите край огнището:
Силите на Роалд са изчерпани. Но въпреки това той възразява:
— Но ние не искаме такова нещо!
— Нищо, нищо. На госта винаги се дава най-хубавото парче от яденето и се отстъпва най-хубавото място.
За да не засегне чувството за гостоприемство на тези хорица, Роалд трябва да отстъпи. Младежите разгъват на земята спалните си торби. Когато се настаняват, Леон пошушва на брат си:
— Ох, ако горката ни майчица може да ни види отгоре, сигурно ще ни оплаче живи. Чувам я как се вайка. „Ох, децата ми! Как сте се наредили! Това е пак хрумване на Роалд! Аз доста съм го предупреждавала да се пази от такива безразсъдства!“
— Чуй, Леон. Нашият преход потвърждава вечния конфликт между поколенията. Но ако успеем, ти ще почувствуваш радостта на нашата майка. Страшното е, че аз се задушавам, толкова е горещо тук …
— Прекрасна тренировка за бъдещата ти работа край парните котли на проклетите кораби! — промърморва брат му.
На сутринта бурята е вече стихнала, трябва да тръгват. Домакините се опитват да разубедят младежите. Мъжете ги съветват да бъдат предпазливи и благоразумни, а жените горещо ги молят да не тръгват. Дори старейшината настоява: снегът и студът са врагове на пътниците… Нищо не помага.
Двамата младежи благодарят на домакините, слагат ските, нагласяват спалните торби и чантите си на раменете и потъват в сивобелия пейзаж на краткия зимен ден, дрезгав като здрач. Хижата се губи назад в мъгла, а Роалд и Леон още чуват гласа на стария, който вика: — Пазете се от злите духове!
Този ден те напредват, без да си позволят престой. Ските чертаят зад тях по кристално чистия сняг две двойни бразди, които се губят между фантастичните силуети на голите дървета. Пада нощ. В тъмнината оскъдната светлина на лампичката изведнаж угасва от северния вятър. Нямат палатка да се предпазят от дъжда, който ги мокри до кости. Невъзможно е да разгънат спалните си торби върху заледената кал. Дори картата, която носят, не им е полезна, тъй като вятърът и проливният дъжд не им позволяват да запалят (спиртната лампа.
Случайността ги отвежда до една колиба. Вратата и прозорците й са заковани е дъски. Но те успяват да разбият вратата. Очевидно това убежище отдавна не е обитавано. Пак духа леденият вятър. Студът е остър. Трябва да се погрижат да отпушат комина, запушен заради снеговете. За щастие в едно ъгълче намират малко дърва. Запалват огън. Дим изпълва колибата. Коминът не тегли. С насълзеки очи, с пресъхнали гърла, коленичили край огнището, те духат и най-после с мъка разгарят огъня.