Выбрать главу

За да развесели капналия от умора Леон, Роалд весело подхвърля:

— Хайде, най-трудното мина! Остава ни път най-много за още два дни. Платото е само сто и десет километра, а днес ние изминахме много път.

— Твърде много — мърмори Леон, протягайки вкочанясалите си ръце към огъня.

Но той не може да се грее дълго. Роалд угасява огъня, преди да заспят. Младежите си спомнят, че белите пътища на Арктика са осеяни от трупове на изследователи, загинали от задушаване.

На сутринта снегът почти е затрупал колибата и едри снежинки продължават да засипват земята.

Роалд и Леон намират сандъче с малко забравено ръжено брашно и си приготвят не много вкусна, но подкрепяща силите супа.

Когато виелицата стихва, потеглят отново. Започва да вали мек сняг и ги мокри като дъжд. Влагата така е разкиснала картата им, че когато Роалд се опитва да я разгъне, тя става на парцали. Остава, им само компасът и те трябва да го пазят-като зеницата на очите си.

Вечерта Леон се чувствува изтощен до крайност.

— Край! Не мога повече! Предпочитам да заспя на снега, отколкото да продължа.

Прекарват нощта под открито небе, в спалните торби. Когато се събуждат, не могат да намерят чантите си; снегът ги е затрупал.

— Старият имаше право. Сигурно лошите духове са ги отвлекли — избоботва Леон.

— Тъкмо ще имаме опит занапред. Следващия път, преди да заспим на снега, ще забодем щеките до чантите! — казва Роалд.

— Ти ум имаш ли? Не искам да продължаваме! Крайно време е да се връщаме!

— Нима ще клекнем, когато целта е вече съвсем близка? — Целта! Целта, както изглежда, е смъртта! Без чанти — няма храна, а без храна ние сме загубени!

— Песимизмът е лошо нещо. Ако човек му се поддаде, никой никога не би предприел нещо на този свят. Чантите не могат да изчезнат. Трябва да разчистим снега.

Ново мъчение за Леон. Разбира се, намират чантите. Но следващата нощ е още по-тежка.

За да се запазят от северния вятър, който пак се бе развихрил, Роалд построява нещо като иглу за един човек, вмъква се в него и се завива презглава в спалната си торба.

Снегът продължава да вали и да навява и на сутринта ледът е запечатал отвора, през който Роалд се бе вмъкнал в дупката. Той не може да се помръдне в този тесен ковчег от кристал и едва има сили да извика:

— Леон! Леон!

Но Леон не го чува и Роалд изгубва съзнание.

За щастие предната вечер Леон бе много изтощен и не се съгласи да си дълбае дупка. Той прекара нощта върху снега. На сутринта, макар и ужасен от изчезването на брат си, той можа да забележи някаква издутина на снега. Под нея бе погребан жив Роалд. Измъкна го и го свести.

— Още ли не си убеден, че е крайно време да се връщаме?

Роалд е непоколебим.

— Съгласен съм, че може би сбърках, но това съвсем не означава, че битката е загубена. Трябва да продължим!

— Прави каквото искаш — казва Леон. — Аз вече няма да вървя с тебе. Ще се опитам да се върна в хижата „Моген“.

— Вече не сме далеч от целта. По-малко опасно е да продължим пътя, отколкото да се върнем, като се има пред вид колко сме уморени!

— Ако се върна, поне знам къде ще стигна. А да вървя по-нататък… това може да означава смърт…

И той тръгва по обратния път, без да се обърне.

Роалд не се решава да го остави сам в белия безкрай. Втурва се след него.

Изведнъж Леон изчезва в някаква пропаст.

Под наставленията на Роалд той се измъква без големи трудности и невредим, тъй като снегът е отслабил удара.

— Да се върнеш, не значи непременно да се спасиш — забелязва Роалд с лек упрек в гласа. Той много добре знае колко труден ще бъде обратният път до хижата „Моген“: голямото разстояние, студът, вятърът, без достатъчно храна…

След изтощителен преход двамата братя като по чудо откриват някаква плевня, пълна със сено. Те се строполяват вътре и прекарват нощта сгушени на топло.

На сутринта Леон заявява:

— През целия си живот не съм спал тъй сладко. Роалд се смее:

— Виждам аз, че ще те направя истински спортист. Занаятът е добър и започва да ти харесва.

Докато се приготовляват да потеглят наново, един селянин ги забелязва отдалеч. Планинецът смята, че е видял призраци и побягва … Младежите го викат и той се спира недоверчиво. После с цялото си добродушие ги поканва да го последват…