Само преди няколко часа, в 0,40 ч. на 24 май, Нобиле беше хвърлил над Северния полюс на света, сред голям ентусиазъм, три символични предмета: един дървен кръст от папа Пий XI — кръстът трябваше да напомня тук, на върха на света, за съществуването на християнството; едно флагче, подарено от град Милано, който бе подпомогнал с голяма сума експедицията, и едно италианско трицветно знаме, изразяващо волята на правителството да си осигури права в тази математическа точка на света, сред ледената пустиня.
Вече петнадесет часа дирижабълът се опитва да се съпротивлява срещу урагана, нахлул откъм югозапад. Мъглата се сгъстява. Стихиите са се развихрили срещу огромното чудовище: мъгла, сняг, ледена буря…
Едва на двеста метра над невидимата ледена маса, където го дебнат ледените тороси4, колосът с мъка напредва срещу белите залпове. Неговото огромно туловище е като сламчица, която ураганът всеки миг може Да смачка. Въпреки своите 106 метра дължина, 24 метра височина и 20 метра ширина дирижабълът „Италия“ е вече мъртъв, а стените му са плащеница, която вятърът ще разпокъса. Само още миг и въздушният кораб ще се разбие върху дебелия лед, в който зее пропаст, дълбока 4000 метра.
Мъжете трябва да поправят без отдих — и то при какви опасности! — повредите по стените, причинени от ударите на ледени късове от набития по перките скреж … През кратките затишия на вятъра пилотите се опитват да наваксат застрашителното отклонение, променяйки рязко посоката…
„Италия“ сляпо напредва, криволичейки и олюлявайки се-като кораб по огромните вълни на Атлантическия океан.
Скоростта му не надминава 40 км в час — половината от възможностите на дирижабъла; и при това трите мотора със 730 к.с. действат с пълен капацитет. В резервоарите нивото на бензина спада … Разходът на горивото е застрашителен. Нобиле разбира колко голяма е опасността и вече мисли да сигнализира за помощ. Но не може да се реши да предаде този зов на отчаянието. Той се надява, че дирижабълът ще преодолее трудностите, но тъй като отговаря за живота на своите хора, дългът на ръководител му налага да изпрати на света първия сигнал.
В пилотската кабина на „Италия“ всички лица са напрегнати. Занемели, хората слушат хъркането на моторите и свистенето на вятъра…
Комендантът се опитва да внуши на своите техници спокойствие и доверие.
Нобиле: Е, Малмгрен, каква е прогнозата?
Малмгрен: Лоша, много лоша. Силен югозападен вятър със скорост 50 км в час и с тенденция към усилване. Никаква видимост. Никакви данни за местонахождението ни не могат да се дадат. Последните получихме само чрез изчисления от инженер Трояни.
Нобиле: Заместете го на височинното кормило, моля ви.
Малмгрен (в някакъв изблик): Ние сме загубени, коменданте, и аз се страхувам, че никога вече няма да видя моята родна Швеция …
Той не казва нищо повече. Успява да се овладее. Отива да смени Трояни.
Нобиле: Лейтенант Мариано, с каква скорост се движим?
Мариано: Четиридесет и седем километра в час, господин генерал.
Нобиле: И третият мотор ли работи?
Мариано: Уви, да, господин генерал. Просто да полудее човек!
Нобиле: Моля ви, лейтенант Мариано, спокойствие!
Сега Нобиле се обръща към Трояни, за да го попита какъв е разходът на горивото.
— Прекомерно голям. Трябваше да начена помощния резервоар № 1 — крещи Трояни сред трясъка на моторите.
— Говорете по-тихо! — казва комендантът спокойно и сочи с поглед стоящите нащрек мъже. После се обръща към ра-диста: — Биаджи, кога за последен път съобщихте местонахождението ни?
— Точно преди час и двадесет и пет минути. Предавах на 33 метра. „Италия, Гринвич, 25 май, 8 часа, SOS. Намираме се на 10 мили източно от остров Мофен. Пътуваме на юг към Североизточна земя.“
Дирйжабълът изведнаж се наклонява назад, опашката му се устремява към леда. Мъжете се строполяват на пода на гондолата.
Вкопчан в едното кормило, Малмгрен крещи:
— Кормилото отказва да работи!
— Височина, височина? — вика Нобиле.
— 250 метра — отговаря нечий глас.
— Спрете моторите! — заповядва генералът. — Натежаваме …
Мариано отваря вратата на гондолата като обезумял и търкулва в бездната варел с бензин. Изведнаж „Италия“ отскача право нагоре.
Нобиле командува:
— Хвърляйте баласта.
Заповедта се изпълнява незабавно. Лейтенант Мариано, опрял гръб о стената на кабината, се облива в пот… Нобиле механично отмества поглед от лицето на нещастника към окачения до него термометър: -15°.