Скоро спасените пристигат в хижата „Моген“. Жените спират да предат, мъжете престават да дялкат простичките дървени фигурки… Всички гледат ужасени.
Парче огледало, заковано на отсрещната стена, обяснява на новодошлите защо домакините са тъй изненадани. Двамата братя са брадясали, хлътналите им очи блестят върху измършавелите лица, погледите им блуждаят… Старецът разсейва недоумението им.
— Трудно е да се повярва — казва той, — че вие сте двете здрави момчета, които посрещнахме преди няколко дни. Дано вече сте разбрали, че изследователският ви „занаят“ трябва да свърши е този ви опит!
— За нищо на света! — възразява Роалд. — Той сега започва. Ние не бяхме добре подготвени, това е всичко. Главното е всичко да се предвиди!
И понеже му се струва, че Леон одобрява думите на стареца, Роалд добавя, като го поглежда изпитателно:
— А също и да знаеш да избереш другарите си.
— Всичко това е много хубаво — отвръща Леон, — но забележи, че и ние за малко щяхме да свършим като твоя Франклин …
По-късно Роалд можа да покаже на брат си, разглеждайки картата, че преди да се върнат по обратния път, са били само на петстотин метра от целта.
— Петстотин метра или по-малко, това все пак е неуспех! — отсъжда Леон.
— Неуспех? Може би за тебе — да. За мен това е един опит повече.
— Това се казва опит! За малко не оставихме костите ой там!
— Да, драги ми Леон, но поне разбрахме, че упоритостта и добрата воля са нужни на този, който иска да постигне своята цел. По-необходимо от физическата издръжливост е да се закали духът — здраво да се закали!
Този ден Роалд се обогати с още един опит, и то крайно ценен за живота му: за изпълнение на начинания от изключително значение не са достатъчни само добра воля и интелигентност; при всички обстоятелства и в най-трудните моменти е необходимо самообладание. За да извършиш големи подвизи, трябва да умееш да подбереш бойните си другари и да можеш да възложиш подходяща задача на всеки, който ще участвува в експедицията, тръгнала да изпълни паметни дела. Изборът трябва винаги и във всяко отношение да се прави съобразно качествата на хората, а не в зависимост от степента на роднинството!
ЧРЕЗ НАУКАТА НА ПОХОД КЪМ ИСТИНАТА
В същото време на стотици километри на север Нансен прекосява със славния си кораб Беринговня проток.
Успехът, който тон все пак успява да постигне в прекосяването на норвежкото плато, насърчава Роалд. Още щом се връща в Християния, той замечтава вече само да стане мореплавател. Но всичко е свързано: за да изследва полярните морета, му е нужен кораб; за да подготви кораба за път, са нужни пари, а за да води този кораб, той трябва да бъде моряк, истински моряк.
Затова той ще започне оттам. Останалото — по-късно … Младият човек не си прави никакви илюзии: чиракуването ще бъде трудно. Той е убеден в това.
Роалд споделя мечтата си е един капитан и го моли да постъпи на работа на неговия кораб. Капитанът го предупреждава за трудностите. Роалд му отговаря:
— Аз размислих; имам нужда от подготовка. Колкото и да е трудно, предпочитам нея пред всекидневните лекции в Медицинския факултет.
— Ще промениш мнението си, момко, след като направиш първия си рейс.
— Сигурно не. Денят, в който за пръв път ще стъпя с чантата си на кораба, ще бъде денят на моето освобождение.
Тези думи в устата на един интелигент са за капитана възнаграждение за суровия му труд. Изпълнен с гордост, той отваря прозореца на каютата си и заръчва:
— Уве, приготви легло! Ще имаме млад доктор на борда!
До тази минута Роалд никога в живота си не е чувствал такава почит към някой работник.
Началото наистина не е леко.
Преди корабът за лов на тюлени „Магдалена“ да отплува, екипажът негодува:
— Защо, по дяволите, капитанът взема на работа някакъв си „учен“! Да беше взел моряк по-добре. Това момче ще си прекарва приятно времето, а ние ще бъхтим от сутрин до вечер!
Затова, по взаимно съгласие, моряците оставят най-мъчната работа за Роалд, а той, без да се смущава, приема и най-неприятните задачи. С еднакво спокойствие върти метлата, мие мостика и яде моряшката чорба. Накрая моряците разбират безсмислието па своето предубеждение и обграждат Роалд с нежни грижи. А капитанът, възхитен от собственото си умение да познава хората, не пести съветите си и на практика запознава Роалд с трудностите на занаята.
Така Роалд получава морското си кръщение.
Корабът за лов на тюлени бавно се придвижва към Шпицберген; този архипелаг, увиснал като леден парцал на 80-ия паралел, представлява за Роалд „обетована земя“. Моряците всеки ден нетърпеливо очакват момента, когато след работа ще могат да седят и слушат разказите на младия човек за Арктика.