— Преди сто милиона години по тези места са расли тропически дървета. Населявали са ги неимоверно големи животни, от които китът е последният оцелял вид. От намерените в Шпицберген вкаменелости се вижда, че тази пустинна днес земя е била някога една от люлките на живота.
Другарите му го слушат със зяпнали уста. Повечето от тях никога не са ходили на училище. И когато той свършва кратката си лекция, те го молят да продължи.
— Когато преди осемстотин години викингите открили този бряг, те го нарекли Свалбард (Студен бряг). Пет века по-късно датският изследовател Вилем Баренц го открил наново и понеже му напомнял остри зъби на трион, го нарекъл Шпицберген (Планина с остри върхове). Днес острите му върхове стърчат сред големи глетчери, по които се разхождат само мечки и бели лисици. Към 1600 година холандците създали малко селище в северния край на острова. Топели там маста на китовете, които ловели наоколо. За френските пирати това било много изгодно. От време на време те обикаляли тези краища и грабели бурета с китова мас, която холандците добивали е не малко труд.
Руската императрица Екатерина Велика също искала да завладее тези земи, но от ловците и рибарите, нейни поданици, които тя изпращала по тези места, са останали само кръстове, пръснати из архипелага. Представете си, че дори австрийците, които нямат никакво основание се явяват по тези краища, открили заедно с хърватски моряци един остров, който нарекли Франц-Йосифова земя, и се опитали да се настанят там. Съдете сами тогава какви възможности и задължения имаме ние, норвежците, които живеем в съседство с тези брегове! Ние трябва да продължим делото на нашия велик Нансен и да си осигурим икономическата изгода, която той предвиди!
Очите на потомците на викингите блестят от въодушевление. Капитанът използува момента, за да под метне:
— Разбрахте ли сега, момчета, защо пуснах този младеж да си донесе торбичката на „Магдалена“? Той знае толкова много неща! …
— Разбира се — одобряват моряците.
— Благодаря на всички за честта, която ми правите — отвръща скромно Роалд, — но капитанът пропусна да каже, че на мен пък ми липсва опит. Науката представлява верига от натрупан опит. А човек ще знае колко е здрава веригата само ако е видял как се закалява всяка нейна брънка. В корабостроителницата на баща ми един стар дърводелец често ми повтаряше, че е невъзможно да се каже дали умът е по-важен или ръцете. Преди да дойда сред вас, бяха склонен да мисля, че умът има предимство, а сега зная, че старецът е бил прав и съм горд, че мога да стажувам при вас…
ПЪТЯТ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ Е ОСЕЯН С ТРЪНИ
След една силна буря в Баренцово море, по време на която целият екипаж си мисли, че е настанал последният му час, „Магдалена“ достига Шпицберген.
Спускат лодките в морето и хората, въоръжени с брадви и харпуни, приближават брега, където безброй тюлени се къпят под бледите лъчи на среднощното слънце. Напредвайки бавно срещу вятъра, за да не почувствуват тюлените мириса на хора, моряците наскачват на леда и клането започва.
Одират тюлените и натоварват кожите на лодките. И Роалд взема участие в работата. Дисциплината то налага. Впрочем за него всичко е тренировка.
А когато по-късно старите моряци и ловци се оплакват, че е трябвало да дойдат пак по тези места на арктическата самота, защото не са имали грош щ джоба, Роалд ти слуша мълчаливо. От техните уста разказите за лов и риболов звучат като непрекъсната поредица от подвизи.
Роалд се чувствува призван за една също тъй опасна съдба, както на ловците, но по-висша…
Сред тези сурови мъже той вижда тюлените да дебнат моруните — там, където ледените води на полярните морета се сливат с хладните води на Атлантическия океан. Анализира отделните моменти от чудната верижна работа на природата: слънчевите лъчи раздвижват водата и солта на океаните — движение, което позволява образуването на планктона — основна храна за рибите. Бялата мечка, която знае, че тюлените ловуват в тези райони и се движат по леда, на свой ред ги напада и унищожава колониите им. А човекът, лови и едните, и другите — кожите им се продават скъпо.
Тези кланета отвращават Роалд, но от тяхната неумолима неизбежност той разбира какво нещо е борбата за живот и осъзнава трагичния смисъл на твърдението: „Трябва да убиваш, за да живееш!“ Да, през този поход Роалд разбира много неща. Но всичко това не го задоволява. Той иска да разбере нещата докрай и да проникне в тайните на Арктика.