Още щом се завръща, прави постъпки да се присъедини към някоя арктическа експедиция. Норвежка или чужда, все едно — само да го отведе към неизследвани страни и незнайни морета.
И той изживява първото си разочарование: ръководителят на една експедиция, която тръгва към Франц-Йосифова земя, отказва да го приеме.
Без средства, но с несломима воля да пътешества по море, Роалд постъпва на кораба „Валборг“ … като готвач и хлебар — единствената вакантна длъжност.
През следващата година той обикаля с велосипед Франция. Да се заеме човек по онова време с така наречения днес „велотуризъм“, и то през 1895 година, по прашните пътища и с тежките тогавашни велосипеди — трябва наистина да бъде твърда глава и да притежава непреклонна воля.
Париж със своите паметници, Айфеловата кула, Триумфалната арка са за него същинско откритие. Младият човек много е слушал да се говори за свободолюбието на французите. И той върти педалите и си тананика „Марсилезата“.
Гробът на Наполеон не му прави впечатление. Но личността на Виктор Юго го очарова. Със своето географско положение и с традициите си Франция ще заема винаги важно място в съзнанието му.
Поразен от блясъка на столицата, той се чувствува мъничък, но си мисли:
„Ще дойде ден, когато и аз ще мога да кажа нещо на тези синове на санкюлотите, които удивиха Гьоте със своята храброст по време на битката при Валми. Французите, повече от всички други, ще разберат влечението ми към неизвестното. Да, аз трябва да науча техния език!“
Роалд стига до Картахена в Испания. На пристанището норвежкият кораб „Оскар“ има престой. Капитанът е стар другар на баща му. На драго сърце се съгласява да вземе младежа като моряк на кораба по време на обратния курс към Християнин.
Когато се връща в Норвегия, Роалд узнава новината, че барон Герлаш е купил норвежкия кораб „Патрия“. Белгиецът възнамерява да предприеме дълга обиколка из южните морета и край бреговете на Антарктида веднага щом бъде ремонтиран корабът, който ще се нарича „Белгика“. Роалд веднага се обръща към брат си Густав: — Помогни ми, това е неповторим случай. Герлаш търси моряци за експедицията си.
Един представител на белгийския мореплавател следи работата по ремонта на тримачтовия кораб, пуснал котва в пристанището Сандефьорд. Двамата братя правят необходимото да се срещнат с него.
— Аз съм само чиновник. Не мога да ви дам препоръчително писмо. Ще трябва да разговаряте лично с г-н Герлаш в Анверс.
Братята бързо стягат куфарите си и след ден-два почукват на вратата на белгийския мореплавател.
— Аз нямам помощник и ще се радвам той да бъде норвежец. Вашите сънародници се славят като добри мореплаватели за полярните морета. Постарайте се, докато тръгна, да изкарате задължителния стаж, за да получите свидетелство.
Така на Роалд се усмихва щастието да бъде заангажиран като помощник-капитан. Той подписва договор за две години.
Разговаряйки с Герлаш, Роалд разбира, че познанията му по френски са много недостатъчни. За да усъвършенства езика и да опознае отблизо привичките на френските моряци, лейтенант Амундсен, който е в принудителна почивка за няколко месеца, докато продължава ремонтът на „Белгика“, постъпва на работа на френския кораб „Рона“, който тръгва за Африка. По време на това пътуване Роалд ще изкара необходимия му стаж, за да стане офицер.
След пътешествието с „Рона“ той постъпва на кораба за лов на тюлени „Язон“, с който някога експедицията на Нансен пори водите към Гренландия и чието завръщане Роалд посрещна с такъв възторг.
Съдбата на големия изследовател силно вълнува младия офицер, защото по това време няма никакви новини от Нансен, който навярно се намира някъде из Северния ледовит океан. Някои дори твърдят, че е загинал.
През 1896 година Амундсен полага последния си изпит за офицер за далечно плаване. С това той е изпълнил условието, поставено му от Герлаш.
Той е на двадесет и четири години. Повече от всякога е убеден в правотата на своята максима: всичко е постижимо за този, който иска да работи.
ТРИ ИМЕНА, ТРИ ПОУКИ
Един ден от Северна Норвегия се получава новината, че Нансен се е завърнал жив и здрав.
Амундсен се залавя да изучи пътешествието на Нансен през Арктика, както бе изучил и други две сериозно подготвени експедиции, които също го вдъхновяват — експедициите на Норденскилд и на Уошингтън де Лонг. Заедно с изключителната експедиция на Нансен това са три големи опита.
През 1858 година шведецът Норденскилд беше станал професор по минералогия при Шведската кралска академия на науките. Той изучава Мечия остров, Шпицберген и Гренландия. През 1878 година предприема пътешествие до Карско море и се връща с намерението да открие прословутия Североизточен проход, който русите се опитват да открият още от 16 век насам, защото проходът представлява най-късият път към Америка и Китай. Всички адмирали на руския цар се бяха старали да намерят начин да разбият ледената покривка, за да осигурят мореплаването по Северния ледовит океан. Но въпреки техните многобройни неуспехи Норденскилд е убеден, че преминаването е възможно. Той успява да събуди интереса на краля на Швеция към своя проект. Достига с кораба „Вега“ до нос Челюскин — най-северната точка на Азия, навлиза в устието на река Лена, стига до устието на река Колима и чак на 1 200 мили от Беринговия проток ледовете го блокират.