Принуден да прекара там зимата, Норденскилд изучава бреговете на Източносибирското море и нравите на местното номадско население. През лятото на 1879 година „Вега“ навлиза в Берингово море. На връщане Норденскилд бива посрещан навсякъде с голямо въодушевление. През 1883 година той предприема кратко пътуване през Гренландия и установява, че цялата й площ е скована от лед. След това изследователят се посвещава на лабораторни изследвания и насърчава младите да продължат започнатото дело — изучаването на непознати земи. Благодарение на помощта на Норденскилд Нансен успява да достигне Гренландия със своя „Язон“.
Втората експедиция, която привлича вниманието на Амундсен, е експедицията на Уошингтън де Лонг.
След много разговори със свои колеги, плували по далечни северни води на лов за китове, капитанът на китоловен кораб де Лонг стига до извода, че откъм Японско море идва голямо морско течение и като излезе от теснината на Беринговия проток, тече на запад успоредно със сибирския бряг. Към 180° северна дължина то се натъква на ледена стена и търси път към север. Де Лонг разчита, че повлечен от това топло течение, корабът му ще стигне до Полюса или поне някъде наблизо.
Финансиран от Гордън Бенет — предприемчивия директор на „Ню Йорк хералд“, — на 8 юни 1879 година де Лонг отпътува от Сан Франциско с парахода „Джанет“ с 36 души на борда.
Още щом преминава Беринговия проток, параходът попада сред ледени блокове. Те го понасят в посока запад-северозапад, южно от остров Врангел, и на съдбоносния ден 13 юни 1881 година корабът потъва, смазан от ледовете.
Преди потъването хората успяват да спасят лодките. С надеждата, че ще могат да ги използуват, когато на юг навлязат отново в свободни води, тридесет и седемте корабокрушенци се нагърбват с нечовешката задача да ги влачат по ледените полета. В началото съдбата сякаш им помага. Близо до остров Бенет морето се оказва свободно. Спускат във водата трите лодки. Първата изчезва веднага заедно със седемте моряци в нея. Втората — с десетима моряци под командата на офицера-механик Мелвил — стига до бряг при делтата на река Лена. Останалите моряци от третата лодка измират от умора, студ и глад. Де Лонг умира последен, на 30 октомври 1881 година. Спасените от групата на Мелвил намират по-късно трупа му. Край него, на брега на реката, откриват и дневника му, в който той е записвал перипетиите на катастрофата. Три години по-късно, през 1884 година, ескимоси откриват югозападно от Гренландия останките от кораба „Джанет“. Разбитият кораб, изглежда, е бил прекосил Северния ледовит океан от запад към изток върху някой дрейфуващ леден блок.
И ето Нансен предприема въз основа на тези сведения славното си пътешествие от 1893 година. „Фрам“ има 400 регистър-тона8 водоизместимост. Туловището му е заоблено, за да не го смажат клещите на леда; между двойните му стени има дюшек от плъст и корк, който ще му служи и като сигурна защита срещу студа; парната машина му осигурява самостоятелност в движението и топлина. Комендант на екипажа от тринадесет души е капитан Ото Свердруп, който пет години преди това беше участвал в експедицията на Нансен, прекосила Гренландия.
Поради особено благоприятните климатични условия тази есен ледовете сковават „Фрам“ чак на 25 септември. Тогава той се намира на 79° 5′ северна ширина и 134° източна дължина — с близо 200 км по-напред от точката, която беше достигнал „Джанет“.
Отначало, повлечен по посока север-запад до 84° източна дължина, „Фрам“ стига само на 400 км до полюса, когато течението се обръща на юг. В края на втората зима корабът, носен от ледовете, ежедневно се отклонява от своята цел.
Тогава Нансен взема едно смело, дори дръзко решение: да прекоси докрай и бързо полярния район с шейни, а Свердруп да продължи да плава с „Фрам“ по течението и да се върне в Норвегия.