На 14 март 1895 година заедно с лейтенант Ялмар Йохансен, три шейни, 28 кучета и два каяка Наисен потегля право на север през огромната бяла пустиня. За нещастие пустинята се оказва подвижна. Нансен и другарят му вървят срещу движението като по пътуващ килим. На 8 април на 86° 13′ северна ширина и 95° източна дължина двамата самотни спътници решават да се върнат. Положението им е ужасно. Трябва да избият или удушат изтощените кучета, за да запазят патроните си: те са им неизбежно необходими, за да се бранят от белите мечки. Когато стигат до морето и пускат във водата каяците си, двамата мъже убиват и последните две кучета.
Стъпват на суша на един от островите от Франц-Йосифова земя. Там презимуват девет месеца в една каменна дупка, подобна на ескимоско иглу. Хранят се само с месо и спят колкото може повече в единствената спална торба, която използуват и двамата. Когато на седми юни 1896 година решават да направят опит да стигнат с каяци до Шпицберген, срещат недалеч от нос Флора английския изследовател Фредърик Джексън, който ги връща в родината им.
„Фрам“ достигнал на дрейф 85° източна дължина, недалеч от Шпицберген. Свердруп отклонява кораба от плаващата ледена маса и го насочва към Норвегия, където Нансен го очаква вече от няколко дни.
Най-важното от неоценимите по своето значение наблюдения на Нансен по време на одисеята му в сърцето на Арктика е: много острови, архипелази, но никакъв континент.
Възхищението, с което норвежкият народ посреща Нансен като национален герой, оставя дълбок отпечатък в съзнанието на Амундсен.
През това време „Белгика“ подготвя пътешествието си до Антарктика. Герлаш е пристигнал в Сандефьорд, за да надзирава последните приготовления. И ето че един ден трима мъже се качват на тримачтовия кораб: Нансен, Свердруп и Йохансен.
Вълнение и радост обземат екипажа. Тримата прочути изследователи правят преглед на кораба.
— Корабът е в добро състояние, но плаването е трудно по тези морета, задръстени от движещи се ледове — забелязва Нансен.
— Взех си норвежец за помощник — отговаря Герлаш.
— Норвежец? Герлаш извиква:
— Лейтенант Амундсен!
— Пътувал ли сте вече в арктическите райони? — пита Нансен.
— Да. Дори съм бил в екипаж под ваше командуване.
— Под мое командуване?
— Бях с кораба за лов на тюлени „Язон“, а някои от моряците бяха пътували с вас до Гренландия.
Нансен се усмихва. Той притежава способността да познава хората и долавя качествата на младия офицер, който стои срещу него и вече има опит от полярните области.
Впоследствие в лицето на Свердруп, капитана на „Фрам“, Амундсен намира учител и приятел.
Пътуването до Антарктика е първото участие на Амундсен в научна експедиция, тъй като Герлаш си е поставил за цел да проучи магнитния полюс, да направи карта на бреговете на Антарктика и да издири оригинални видове от южната фауна. Каква програма за един бъдещ изследовател, жаден за знания!
„Най-сетне тръгваме!“ — пише той на брат си.
III
ГОЛЯМОТО ИЗПИТАНИЕ
СПАСИТЕЛ НА ЕДНА ЕКСПЕДИЦИЯ
На „Белгика“ пътува истински международен екипаж: инициаторът на експедицията е белгиец, капитанът — французин, ръководителят на научните изследвания — румънец, а сътрудникът му — поляк. Имаше още петима норвежци и неколцина белгийци. Лекарят, с когото Амундсен завърза приятелство, беше американец. Той се казваше Кук. Името му ще се прочуе четвърт век по-късно, когато той ще оспори на Пири честта пръв да достигне Северния полюс.
Плаващата Вавилонска кула преминава Атлантика без произшествия.
Когато има малко свободно време, Роалд разговаря ту с доктор Кук, също като него запален да изучи полярните тайни, ту с капитана.
— Ще ви доверя нещо, драги ми Амундсен. Ако Жул Верн не беше написал романите си, аз сигурно никога нямаше да стана моряк.
Към което Амундсен добавя:
— Не сте вие единственият. Наистина за мен велик човек винаги е бил Франклин, но Жул Верн определи моето призвание. Той можа да си представи всичко, всичко да предвиди…
— Ние, моряците, имаме още една особена причина да го обичаме. Именно пред хората от нашия занаят той се е документирал.
Огромните океански вълни край нос Хорн вече силно разтърсват „Белгика“. Но той успешно навлиза в Магелановия проток. По това време никой друг освен Амундсен не се съмнява в способността на капитана. Но когато минават покрай Южните Шетлъндски острови и навлизат в Антарктика, проличава, че капитанът няма опит в мореплаването по южните морета.