Авторитетът на Амундсен и на Кук пораства. Постепенно болните се съвземат. И моряците са убедени, че дължат живота си на опита и предвидливостта на Амундсен.
— Те спасиха експедицията!
Роалд знае, че скорбутът се дължи на липсата на витамини. Той бе забелязал по време на пътешествията си около Полюса, че ловците и ескимосите ядат замразено месо и не страдат от тази болест.
Но не само това направи Амундсен за екипажа. На времето, прекосявайки норвежкото плато, той бе разбрал, че една битка се печели „в последния четвърт час“. Последният четвърт час за една полярна експедиция е моментът, когато дългата нощ преваля, когато снегът омеква и случаите на измръзваиия стават по-чести и по-опасни.
Поради заседналия живот мнозина от моряците щяха да измрат от студ. По липса на одеяла ли? Не, одеяла не липсваха на „Белгика“ — имаше топли, дебели одеяла… Но капитанът не искаше да ги раздаде, искаше да си ги отнесе у дома нови-новенички… Според Амундсен беше много жалко да се оставят тези чудесни одеяла в трюмовете на кораба, който след зимните месеци беше заприличал на миризлива помийна яма.
— Скъперничеството на капитана ще погуби хората — каза Амундсен на доктор Кук.
— Имаш право. Има ли смисъл да се грижим толкова много за храната им, когато те изразходват калориите си заради студа!
— А кой ще тегли кораба, когато започне размразяването?
Нуждата от топли дрехи се чувствува още по-силно, защото „Белгика“ не може да излезе от ледовете със собствени сили. Има опасност да се наложи второ презимуване.
Амундсен, подкрепен от Кук, настоява пред капитана да бъдат раздадени тези проклети одеяла и накрая успява. Щом складът се поставя на разположение на доктора и на Амундсен, те се превръщат в шивачи… Кроят, подрязват, шият, превръщат всяко одеяло в прекрасна тога, достойна за римски сенатор. Екипажът надява новите дрехи за голяма изненада на пингвините. За тези любопитни птици дотогава модата се е свеждала до една-единствена дреха — фрака. Няма никакво съмнение, че те са изпитали най-голям възторг от изключителния модист Амундсен!
Същият възторг обладава и моряците на „Белгика“. Амундсен тръгва да разучи къде има свободно море. Недалеч открива канал между ледовете. Връща се и обяснява на другарите си:
— Можем да се изтеглим. Сега е моментът да съберете всичките си сили.
— Сили! — повтарят унило моряците. Амундсен не се отказва от плана си.
— Щом човек загуби смелостта си, идва смъртта, трябва да знаете това. Не бива да се отчайвате сега, когато слънцето е вече наш съюзник!
Моряците си отдъхват с доверие:
— Ще слезем върху леда, ще го разчупим с брадви и експлозиви и ще достигнем свободно море, защото то не е далеч.
Очите на мъжете се проясняват:
— Той ни спаси от скорбут, той ще ни спаси и от студа!
В спасителната си акция Амундсен намира ценна подкрепа в лицето на доктор Кук, чието главно качество е човечността.
— С върховни усилия ще можем да изтеглим кораба до свободно море.
— Командвайте, командвайте! — отговарят в един глас хората от екипажа.
Амундсен им беше вдъхнал от своята смелост.
Под негово ръководство хората подемат от все сърце изпълнението на задачата. На някои места ледът трябва да се взривява с динамит, а когато динамитът се свършва, започват да го режат с трион. Трудът възвръща на хората силите, които апатията беше отслабила.
„Суецкият канал на експедицията“ скоро е пробит.
— Свободни, свободни, свободни! Връщаме се у дома! — викат моряците, преизпълнени от признателност към Амундсен.
И „лудият“ като че идва на себе си. Той стиска за сетен път ръцете на Амундсен и повтаря:
— Ти ми върна слънцето. Най-сетне дойде това „скоро“ на доктор Кук.
„Белгика“ плува към Огнена земя.
Преминава Магелановия проток и в началото на ноември 1899 година се връща в Анверс след двегодишно отсъствие.
СЪВРЕМЕННИЯТ ТЕМИСТОКЪЛ
След завръщането на „Белгика“ Амундсен вече е по-добре подготвен за бъдещето. Той бе успял да се справи с трудностите, с които човек трябва да воюва. Бе разбрал как се отразяват върху характера на човека най-трудните положения. Чувствуваше ce годен да осъществи мечтата на своето детство: да открие Северозападния проход и да използува това „приключение“, за да изучи и земния магнетизъм, и то предимно около магнитния полюс. Свидетелството за капитан, което получава през 1900 година, и задълбочените му познания по геофизика ще улеснят успеха му.