Одисеята на Нансен, която той преценяваше като най-изумителното събитие на своето време, изпълва по онова време цели колони на норвежките вестници. Тя го преизпълва с гордост, но гордост, чужда на шовинизма.
„Един народ, колкото и да е малък — мисли Амундсен — може, изучавайки опита от историята, и с воля да принесе своя дял към предприетите по цял свят изследвания, и да даде своята дан за прогреса на човечеството.“
Тази склонност на Амундсен към интернационализъм далеч не притъпява патриотичното му чувство, напротив, още повече го усилва. Младият човек отхвърля хегемонията на един народ над друг. Той вече е привърженик на каузата за независимостта на Норвегия от Швеция.
„Какво мога да направя аз за моята родина? — мисли той, преглеждайки статиите за шведско-норвежките разногласия. — Да работя над себе си както досега, означава да работя също за отечеството си!“
Размишленията на Амундсен за морското предопределение на Норвегия затвърдяват у него желанието му да осъществява по море връзката между континентите.
„Родът на викингите не е изчезнал — мисли Амундсен. — Тяхната кръв тече в моите жили. Ако някога нашите прадеди са тръгнали с пиратски кораби, както Язон тръгна с другарите си да завладява златното руно, и по такъв начин са си завоювали прозвището «войници на морето», днес, когато човекът воюва срещу природата, за да създаде един по-гостоприемен свят, ние ще бъдем аргонавтите на мира!
Съвременната техника ще превърне нашата малка страна, изложена на суровия климат, в образцова градина, а нашите моряци — в пътеводители по океаните. «Моето откритие» ще бъде пътят, който минава покрай бреговете на Канада от Беринговия проток към Гренландия — Северозападният проход, чието съществувание аз усещам по инстинкт.“
Заедно със своята увереност Амундсен не пропуска случая да трупа точни познания по мореплаването в северо-канадския район на Арктика.
По време на един престой в риболовното пристанище Гриймзби, в желанието си да изясни причините за неуспехите на толкова опити да се открие Северозападният проход, Амундсен систематизира изводите от своите четива, разговори, от своето упорито и системно търсене. Той уточнява следното:
1. Корабите, проникнали в околностите на Бафилова земя, ограничават своя риболов само в Северните води.
2. От другата страна на американския континент китоловните кораби от Тихия океан преминават Беринговия проток и всяка година идват на риболов край северозападния бряг на Аляска, но никога не рискуват да навлязат по-на-вътре на изток. Дали съществува някаква преграда — суша, остров, скалиста верига — между тези два морски района?
Никой още не е доказал това!
От разказите на всички смели пътешественици се вижда, че щом навлязат в лабиринта на Канадските арктически острови, те винаги стигат до някакъв залив… Шотландецът Макклур, който тръгна от Беринговия проток, се завърна в Англия през Атлантическия океан, но той беше принуден да изостави кораба си, залутан някъде край тези негостоприемни брегове.
Пак в Гриймзби Амундсен идва до извода, че неуспехът на Франклин през 1845 година се е дължал на прекалено големите размери на двата кораба на експедицията и на твърде многобройния й състав. Той си спомня, че персите загубиха битката при Саламин тъкмо защото използваха много тежки кораби в мъничкия Атически залив. Те не можаха да предприемат никакъв тактически ход. Също и в арктическите архипелази фрегатите „Еребус“ и „Терър“ не можеха да се движат. И както на времето Темистокъл, Амундсен по интуиция разбира, че трябва да се използуват „малки дървени крепости“.
Североканадският района на Арктика и плаващите ледове издигаха дотогава своята неумолима полупрозрачна стена пред любопитството на хората. Но Амундсен се чувствува готов да срещне всички опасности и да ги победи, та макар и с цената на живота си.
Решението е взето. Още при първия случай той ще си опита щастието с малък кораб и малоброен, но сплотен екипаж.
НАНСЕН: „ДА СЕ ЗАДЪЛБОЧАТ ЗНАНИЯТА И ДА СЕ ПОБЕДИ“
За да изпълни своя план, Амундсен се нуждае от подкрепата на човека, когото той счита за свой учител.
„Човек като него сигурно ще желае учениците му да продължат неговото дело“ — дава си той мислено кураж, когато отива при Нансен.
Големият пътешественик прие младия човек у дома си в Готхоб и го накара да му разкаже за участието си през тези три години в риболовните експедиции в Арктика и за експедицията е „Белгика“. Докато Амундсен изясняваше своя проект, великият Нансен си спомни как на времето и той беше отишъл да моли Норденскилд да поеме шефството над експедицията към Гренландия, която той, Нансен, възнамеряваше да предприеме.