— И тъй, вие искате да откриете Северозападния проход? А не ви ли е известно как са завършвали всички, които са се опитвали да сторят същото преди вас?
— Известно ми е. Но за мен това е още една причина да поема този риск.
— Наистина, от икономическа гледна точка е интересно да се осигури такава връзка между Изтока и Запада, но още по-важно е да се натрупат научни сведения в тази област.
— Аз възнамерявам да изследвам магнитния полюс.
— Прекрасна идея! Но опасявам се, че вашата научна подготовка не е по-добра, отколкото на един любител. Вие би трябвало най-напред сериозно да поработите върху метеорологията и електричеството в някой институт по геофизика и да усвоите необходимите теоретични познания. — Бих ли могъл да разчитам на вашата морална подкрепа през този период на учение?
— Не само моралната, но и на материалната ми подкрепа. Ако аз сам нямам възможност, вярвам, че ще намеря приятели, които ще бъдат в състояние да ви помогнат. Не сме ли всички ние войници в една и съща битка? Заловете се за работа! Когато се почувствувате силен и сметнете, че вече е дошъл моментът да организирате експедицията си, аз ще се обърна към своите познати.
— Как да ви се отблагодаря?
— Не, не ми благодарете… Между нас думите са излишни. Сполучете — топа е моето пожелание към вас. Вие ще имате заслуга към науката и човечеството.
Вечерта Амундсен записва:
„За първи път най-съкровените ми мисли станаха нещо повече от обикновена мечта.“
Но постъпките, които предприема, не са много насърчителни. Той пише веднага писмо на директора на Обсерваторията в Кю, в което моли да бъде приет на работа при него. Молбата му е отхвърлена. Съветват го да отиде при директора на „Дойче зеварте“ — метеорологичната обсерватория в Хамбург.
Получил препоръчително писмо от Нансен, Амундсен пристига в голямото германско пристанище. Наема в един беден квартал най-евтината стая, която въобще може да се намери. Парите му са толкова малко, че той не може и да мечтае за удобства, а още по-малко за развлечения. Единственото му удоволствие е в свободните минути да се скита из пристанището и да съзерцава презокеанските гиганти, съоръжени с най-напреднала техника.
Когато се представя в секретариата на Георг фон Ноймайер, дори не го приемат. Секретарката преценява, че господин съветникът има по-важна работа, отколкото да приема някакъв непознат. Но едно от главните качества на Амундсен е упоритостта, благодарение на която обикновено той постига целта си. Той повторно се представя в кабинета на директора. Третия път, за щастие, секретарката отсъства. Амундсен използува случая, за да мушне под вратата на кабинета на фон Ноймайер препоръчителното писмо. Той е още на колене, когато вратата се отваря и един белокос мъж с обръснато лице благосклонно го пита какво желае.
Съвсем смутен още, младият човек обяснява накратко причините за натрапчивостта си.
— Аз имам желание да открия Северозападния проход. С днешните средства това трябва да е възможно. Прекарах тринайсет месеца в Антарктика с Герлаш. За съжаление не можех да правя научни изследвания, тъй като познанията ми са недостатъчни. Но възнамерявам да предприема в Арктика задълбочени наблюдения върху магнитния полюс, тъй като според съвета на господин Нансен…
Искреността, вдъхновението и смелостта на младия норвежец правят силно впечатление на фон Ноймайер. Той пристъпва към Амундсен и горещо му стиска ръката.
— Млади човече, ако вашето начинание успее, вие ще бъдете считан за благодетел на човечеството. Напълно съм готов да ви помагам и още от днес можете да се смятате за член на колектива на Обсерваторията.
На другия ден ученият кани Амундсен да присъства на един голям обяд, на който е поканил всички хора на науката, намиращи се в Хамбург.
Амундсен трябва да признае на домакина, че никога досега не е имал случай да присъства на толкова блестящ прием. Старецът се усмихва и му казва:
— Вие ще има да присъствате и на други, още по-блестящи приеми, приятелю. Ние сме пред прага на голямата полярна зора, която скоро ще освети целия свят. Без съмнение тя ще открие пред хората още по-големи хоризонти: космоса.
За да благодари на учения за вниманието и любезността му, Амундсен иска да докаже, че е достоен за оказаното му доверие. Той пристига пръв в Обсерваторията и си отива последен. Усърдието, което проявява, му позволява само за няколко месеца да изучи основите на магнитните наблюдения и теорията на магнитните полета. Той стига до убеждението, че овладяването на Полюса е само един етап в изследването на света и че пионерите на бъдещето ще трябва да се насочат към небесата, за да открият тайните на космоса. Бъдещето ще трябва да докаже реалността на онова, което се роди във въображението на Жул Верн. Цялата вселена — Земята и другите планети, фауната и флората, хората и техните мисли — представлява едно огромно единно цяло. Тайните закони, които го управляват, са всеобщи. Човек трябва да ги познава, за да може да следи непрестанното развитие на науката към напредъка.