Така дойде денят, когато фон Ноймайер се обърна към Амундсен със следните думи:
— Мога само да ви поздравя за вашата работа. Ще имате нужда обаче да минете още два стажа: единия в Обсерваторията във Вилхелмсхафен, другия в Потсдам. Там ще допълните ограничените познания, които можахте да получите тук.
Амундсен се вслушва в този мъдър съвет: той прекарва по няколко месеца в тези два града, където се запознава с методите на работа и с най-модерните съоръжения.
Във Вилхелмсхафен професор Борен е очарован от своя ученик, който така вдъхновено се занимава с метеорологичните предвиждания. След това Амундсен отива в Потсдам, където минава един курс на обучение при професор Шмит и д-р Едлер. Но близостта е Астрофизическия институт подтиква младия човек да се заинтересува от вселената.
Каква радост изпитва, когато го пускат да наблюдава през гигантските астрономически телескопи движението на планетите! Хилядите светлинни години, мярка за космическите разстояния, поставят пред него нови проблеми. Наученото от опит на борда на корабите, с които беше пътувал, е твърде малко в сравнение с висшата математика, обогатена от толкова много поколения учени.
Дървото на науката дава безчет плодове, но да се оберат всичките, са нужни години и години … Целта на Роалд — откриването на Северозападния проход — не му позволява да се бави в мечти по междупланетни полети. Нека остане за въображението на поетите този стремеж към завладяване на безкрая, но той предчувства, че един ден хората ще успеят да проникнат в тайните на космоса. Засега Роалд трябва да се задоволи с откриването на някои от безбройните тайни на земята, към която той все още е прикован, и да се опита да намери тяхното разрешение.
По време на престоя си в Германия той вижда извънредно голямото развитие на техническия напредък, който може само да улесни бъдещите изследвания. Интересува се от новите апаратури и води по тях разгорещени спорове.
Един ден, когато норвежецът разглежда със задълбочено внимание един точен измервателен уред, представителят, който го запознава е апарата, му казва:
— Вие обичате техниката като германец.
— Техниката не е монопол на един народ. Също както музиката или стратегията.
— Исках да кажа, че ние, германците, особено много се интересуваме от техниката…
— Съгласен съм, но другите народи не ще я отхвърлят. Човек не се ражда техник, а става техник. У вас условията са много благоприятни. Всичко зависи от образованието, което човек получава. Например: има ли по-миролюбив народ от скандинавците? И въпреки това нашите прадеди викингите са били считани за извънредно войнствени. Според смисъла на обучението техниката може да бъде насочена към мира или към войната. Всеобщо мнение е, че французинът обича свободата. Петнадесет години след революцията Франция си хареса нов господар, Наполеон, а Германия, която минава за войнолюбива, е люлка на най-големите музиканти. Аз вярвам в миролюбивата я благотворна роля на Германия, ако техническото й обучение бъде насочено към благоденствието на човека.
След миг на размишление германецът му протяга ръце:
— Имате право. Техниката, използана от хора като вас, трябва да служи на щастието на народите.
Този ден Амундсен си беше спечелил един приятел. След известно време, когато посещава двореца „Сан Суси“ заедно с новия си приятел, Амундсен подхвърля:
— Фридрих Велики! Не мога да се възхищавам от него. Той обичал да строи както всички Хоенцолери. Ценял хубавите неща, мебелите, обичал изкуствата, но никак не се интересувал от труда на своите селяни.
Когато Амундсен се връща в Норвегия, усвоил немския език и запознат е германската наука, той вече е прибавил към своите знания за моретата и познания по физика. Сега лъкът му има две тетиви.
Двадесети век, векът на техниката, започваше, а заедно с него започваше и блестящият възход на Амундсен.