Выбрать главу

IV

ЕСКИМОСИТЕ ЗОВАТ ИЛИ ГЕРОИЧНАТА ПОБЕДА НАД СЕВЕРОЗАПАДНИЯ ПРОХОД

— За какво се мисли този хлапак с тоя Северозападен проход? Да не би да си въобразява, че ще успее там, където толкова други са оставили костите си?

Такива думи се изрекоха, когато се разнесе слухът, че Амундсен щял да започне подготовката на експедицията.

Да, именно „хлапакът“ е убеден, че ще мине там, където другите са се провалили, макар че корабите им са били прекрасно екипирани.

Амундсен не можеше да мисли за построяване на специален кораб. Липсваха му необходимите средства… А освен това той не беше известен. Финансирането на експедицията се оказа трудно.

Кораб той се надява да намери на вехто в Тромсьо. А що се отнася до парите — той има толкова приятели! Въпросът е да ги убеди в необходимостта! от експедицията. И Норденскилд, и Нансен в началото е трябвало също да търсят меценати. Впрочем Нансен предварително му бе обещал подкрепа и материална помощ. Думата на Нансен е препоръка. Много врати ще се отворят при това славно име… Но Роалд не иска да се обърне към Нансен, преди да е събрал малко пари.

Най-напред успява да предизвика интерес у една своя леля към проекта си, после се обръща към стария си приятел — аптекаря Цапфе, който се изненадва, че спокойното и студено момче изведнъж е станало красноречиво. Цапфе го слуша.

— На земята има безброй гладни същества и задължението да им се помогне е морален закон, чиято неумолима сила чувствува и най-изостаналият човек. За да се помогне на тези нещастници, лишени от всичко, трябва да се търсят не само причините за страданията им, но също и обяснение — по липса на извинение — за извънредно големите привилегии на други. Аз искам да изуча живота на ескимосите, тези номади на Севера, на тяхна собствена земя, за да опозная по-добре социалните закони, които действат сред изостаналите народи. С толкова повече жар ще сторя това и затова, защото съм норвежец. Нашият народ е беден; за да може да се подобри животът му, той трябва да преодолее многовековната си изостаналост. Безброй задачи очакват хората като мен, които искат да допринесат нещо за щастието му. Само с любов към познанието и синтезирайки знанието, можем да се надяваме да издигнем малка Норвегия до равнището на най-големите нации.

Историята, географията, техниката — всички тези науки имат социално приложение. Без компас няма мореплаване! Без телеграф няма бързи съобщения! Без наблюдения на атмосферата няма метеорология! Всички открития служат на цялото човечество. Те трябва да се овладеят и да се поставят в служба на всички народи, като се има пред вид практическата им полза в днешния ни живот и особено в бъдещия … Не е достатъчно само да използуваме мускулите си, а трябва да раздвижим и мозъка си, ако искаме да осигурим по-добро бъдеще на своята страна.

Как може добрият Цапфе да остане безчувствен пред една такава изповед?

— Планът ти, Роалд, струва повече от всички завоевания на норманите. Колко ти трябват?

— Ще мога да ви кажа това едва когато се видя и с другите си приятели и когато узная цената на кораба, който разчитам да намеря в Тромсьо.

ТРОМСЬО — ТРАМПЛИН КЪМ АРКТИКА

Построен амфитеатрално на зелено островче, един град се оглежда в неподвижните води на фиорда, широк колкото швейцарско езеро. Острият като игла връх на кубичното фенерче на камбанарията на черквата сякаш се е забол в лазурната тъкан на небето; заснежените планини в дъното биха подчертали още по-ярко този езерен вид на пейзажа, ако оживлението около шестетажните магазини, хангарите за морски съдове, напомнящи строежи на ханзата, многобройните лодки е извити краища и кореместите платноходки не говореха за морското значение на това пристанище в Северна Норвегия. Това е Тромсьо, който напролет се превръща в изходна база на големи кораби за лов на тюлени, па китоловни и рибарски кораби, които тръгват към Север.

Град с девет хиляди жители, със стари и модерни сгради, с две редици едноетажни къщи по главната улица „Сторгатен“, с паркове и фонтани, които изненадват посетителя, осведомен за неспирните дъждове триста дни в годината.

При това Тромсьо е разположен на триста километра от Северната полярна окръжност, под 70-ия паралел, също както Мурманск в Русия, където цари суров студ. Тази климатична разлика се дължи на Гълфстрийма, който минава покрай норвежкия бряг. Това топло течение смекчава температурата, не допуща образуването на ледове, прави възможно през цялата зима корабоплаването във фиорда и в пристанищата. С хладките си, изобилствуващи с риба води то осигурява благополучието на Тромсьо и на броеницата острови Лофотен край него.