Преди да стигне в Тромсьо, Амундсен вече е дошъл до избода, че му е нужен здрав и същевременно лесно подвижен кораб.
Още с пристигането си той съзира в пристанището кораб, който отговаря на изискванията му. Не, това е по-скоро една здрава лодка — „Йоа“, с 47 регистър-тона, три метра потопена част при пълен товар, едномачтов кораб, с мачта, фок и кливер посред закръглената му кухина.
Разбира се, корабът има нужда от ремонт. Не е вече измежду най-новите. И какво съвпадение — построен е през 1872 година, годината на неговото раждане. Изборът му е направен.
— Колко струва?
— Седемдесет хиляди крони.
— Тази развалина?
— Да!
Спор … Пазарлък! Продавачът отстъпва кораба за 60 000 крони.
Амундсен е смел, но не и луд. Наистина „Йоа“ е тъкмо кораб, който му трябва, „неговият кораб“, но цената е прекомерно висока. Все пак той иска срок да си помисли. Трябва да вземе съгласието на кредиторите си.
Запознат е избора му, Нансен като че ли няма нищо против, но това не е достатъчно.
А пък времето лети и определеният за отговора срок ужасно бързо наближава. Има опасност планът да се провали, когато идва един репортер от вестник „Морген-бладет“ — Лунд — и му иска интервю за вестника. Амундсен отказва.
— Нямам намерение да продавам кожата на мечка, която още се разхожда из Арктика.
— Но една статия би могла да заинтересува хора, които са в състояние да финансират вашата експедиция!
— Моята експедиция обаче не може да бъде „сделка“ за тях.
— Да, разбира се, от финансова гледна точка. Но от суетност, от желание да се споменават имената им под благовидния претекст, че те подпомагат едно национално начинание, много богаташи са готови на жертви.
— Нека те не разчитат, че аз ще донеса злато оттам: не отивам на печалба в Арктика. Но ще имат възможност да подпомогнат едно похвално усилие — изучаването на един непознат край на земното кълбо, и един опит, който според мен трябва да бъде интернационален — да се създадат по-човешки условия за живот в северните райони. Ескимосите, свикнали със суровия климат, ще бъдат най-добрите помощници на белите, родени под по-милостиви небеса хора, при условие, че ние можем да им доставим храни и произведения, които са им нужни. Победата над полярните райони ще внесе нов елемент в нашите понятия за света. Пътят през Полюса ще стане кръстопът за народите от земното кълбо и ще улесни разбирателството между тях.
Макар и да изхожда от правилни разбирания, не се ли увлича в този миг Амундсен в прекален оптимизъм, подобно на всички идеалисти — защото имало ли е някога откривател, който да не е бил идеалист?
Така или иначе този разговор вдъхновява журналиста Лунд да напише една прекрасна статия и три дни след отпечатването й Амундсен щастлив научи, че трима души от Фредрикстад му изпращат 30 000 крони.
— Благоприятен вятър за платната на „Йоа“! — шегува се Нансен, когато Амундсен го уведомява за този дар. — И тъй като хубавата новина никога не идва сама, аз мога да ви съобщя, че правителството ви отпуща четиридесет хиляди крони кредит срещу задължението да му предадете всички изследвания и записки от пътешествието си. Защото — помнете това, главното е научният резултат, който ще получите и които ще послужи на нашите съотечественици и на техните потомци.
Така „Йоа“ смени собственика си. Но веднага изникнаха нови трудности. Как да осигури ремонта на кораба; екипирането му, припасите?
Все едно — Амундсен дава заповед да се ремонтира корабът и да се създадат известни удобства, доколкото това е възможно за подобна орехова черупка. Преди да се реши да поеме този риск — какъвто е добросъвестен, — местните жители много пъти виждат Амундсен да! минава пътя от наетата за няколко дни скромна стаичка до пристанището, където стои закотвен корабът, и дълго да го съзерцава под дъжда, който се стича на струйки по мушамата му…
Вече е време да си набере екипаж. Ще пресее през копринено сито хората: те трябва да бъдат физически силни, със здрав дух и доколкото е възможно — да притежават технически умения. Всеки ще подпише договор за пет години, начиная от идната пролет.
— Пет години, много дълго! — възроптава един от тях, но после добавя: — Ба, с капитан като вас ще подпиша и за десет години!
За кучетата и за тяхната издръжливост Амундсен няма никаква грижа. Ото Свердруп се съгласява да му даде шест кучета „ветерани“ от своите пътешествия до Полюса. Роалд почва да прави поръчките си. Трябва да осигури препитанието на хората и животните за пет години. Не пропуска никаква подробност, та дори проверява всички доставки на консерви и пемикан (смес от месо и други хранителни продукти) в лабораторията на университета в Християния, под личния контрол на датския професор Софус Торуп.