Щом пуква лято, преди да потегли експедицията, Амундсен се заема да провери издръжливостта на кораба с едно пробно пътуване из Ледовития океан.
Когато корабът пуска котва в пристанището на Християния, един от кредиторите му става изразител на всеобщото мнение:
— Истинска лудост е да се предприеме подобна експедиция с тази орехова черупка!
— По-добре орехова черупка, отколкото нищо! — възразява хладно Амундсен. — Подбрал съм го такъв с оглед на нуждите. Малките размери ще му дадат възможност лесно да преминава през тесните протоци на Канадските арктически острови. Одисеите на Колинсън и на Макклур, които плаваха из този лабиринт със своите корвети, са подвизи, които не би трябвало да се повторят. Спомнете си още, че малките и леки кораби на гърците сразиха тежките и мъчно подвижни кораби на Ксеркс.
Човекът вдига рамене.
Амундсен не обръща внимание па хорските приказки. Невъзмутим, той внимателно следи подготовката за експедицията. По негова заповед всички сандъци се коват само с медни пирони, тъй като железните могат да повлияят зле върху компасите и върху съоръженията за магнитни наблюдения.
Трудно е обаче да се подреди толкова много материал и всичко да бъде готово в предвидения за тръгване срок. Поради това забавяне и поради общия скептицизъм, който се проявява открито, „корабните доставчици“ се обезпокояват и предявяват искане незабавно да им се уредят полиците. Един от тях заплашва, че ще сложи възбрана на корабчето и ще издействува от полицията да арестува Амундсен като мошеник.
Пред експедицията отново възниква един основен въпрос — пак няма пари.
Амундсен събира другарите си и им излага положението:
— Каква да правим? Да оставим ли да продадат кораба на безценица, или да тръгнем, като отложим за после уреждането на дълговете? Приятели, ако съвестта ви забранява да отплувате при тези условия, да се откажем… Какво мислите?
Нито един от шестимата не се поколебава!
— Да тръгваме, да тръгваме!
ЩУРМЪТ ЗАПОЧВА
През нощта срещу 17 юни 1903 година прибягващи сенки се събират на кея близо до „Йоа“ … Странно, Амундсен забелязва двама конници, които държат конете си за юздите.
Кой ли е пък това? … Какви са тези обезпокояващи силуети? …
Нансен и съпругата му са дошли да пожелаят добър път на малкия си приятел.
Другите скачат на корабния мостик, залавят се бързо за работа. Корабните въжета са развързани от кнехтовете … Моторът кашля, потегля. Разнася се ритмичният му пукот. Леко раздвижване, витлото загребва водата. При загасени светлини „Йоа“ бавно потегля между безредно закотвените кораби. На излизане от пристанището запалват сигналните фенери. Използвайки силния западен вятър, опъват платната. Тогава седмината мъже избухват в шумен, щастлив, волен смях.
Голямото приключение започва.
На кея малцината изпращачи се разпръсват. Нансен и съпругата му яхват конете. Те се отдалечават и изчезват в прозрачната нощ… Не, кредиторите няма да вдигат шум! Това е сигурно. В портфейла си Нансен е прибрал квитанциите им. Той е откупил всички полици на Амундсен.
„Йоа“ се носи бързо; качествата му са поставени на изпитание. Дълъг път ги чака: 1500 мили отделят Христиния от нос Фаруел на остров Диско и още 600 мили според британското адмиралтейство — мили, с три метра по-дълги — само Нептун и Албион знаят защо.
На „Йоа“ всеки ще работи според възможностите си: Роалд Амундсен, ръководителят на експедицията, е капитан и лоцман; Годфред Хансен — офицер по часовниците, астроном, геолог и фотограф; Антон Лунд — първи лейтенант; Петер Риствед — механик и метеоролог; Хелмер Хансен — втори лейтенант; Густав Юел Вийк — специалист по магнетизма, и Адолф Хенрик Линдстрьом — матрос, готвач и момче за всичко.
Екипаж, в който не липсват кадри, както виждате. На борда няма правилник, няма йерархия, всеки запазва своята независимост при свободен и абсолютно равноправен режим. Дисциплината се спазва доброволно. Хората не са кули, а мислещи същества. Свободата развива у тях инициатива, любов към труда и готовност за пожертвувателност. Тъй като не са подложени на никаква принуда, те влагат всичките си сили в работата; затова производителността на труда им е двойно по-голяма. Всички са единомислещи.
Денонощието е разделено на смени от по шест часа. Всеки поема своето дежурство за три последователни часа. На мостика двама се сменят на кормилото. Долу двама наблюдават моторите. В случай на нужда те се качват — а заедно с тях и готвачът — да помогнат на другарите си на мостика …