И наистина при първото спиране вземат на борда десетина кучета. У „ветераните“ появата на „новаците“ предизвиква силна ярост. Сърдито лаят и едните, и другите. За щастие клетките са здраво обковани, а Линдстрьом има камшик — най-сигурното средство срещу разприте.
„Йоа“ плава край западния бряг на Гренландия и след двадесет и четири дни път достига остров Диско. Двадесет и пет мили за двадесет и четири дни …
В тези води, осеяни с подводни скали, напредването би било трудно без Линдстрьом, който много добре познава тукашните крайбрежия. Той оставя за малко тенджерите и клетките на кучетата и поема кормилото. Води „Йоа“ безпрепятствено през Бафиновия залив и през гъстата мъгла в залива Мелвил, съумявайки да избягва ледените късове; кара покрай нос Дяволския палец, покрай остров Холм и нос Йорк.
Благодарение на неговото умение на 15 август „Йоа“ пуска котва пред остров Далримпъл Рок край един шотландски китоловен кораб, готов да отплава за Европа. Китоловците са завършили предсрочно своята работа. Варелите им преливат от китова мас. Капитанът на драго сърце дава на норвежците излишъка от припасите си.
Измежду мъжете, които пренасят храните на кораба, един привлича вниманието на Амундсен със своята интелигентност и усърдие. Той го пита:
— Ескимос ли си?
— Датчанин.
— Как се казваш?
— Расмусен, Кнуд Расмусен!
— Какво смяташ да правиш?
— Каквото прави Милиус Ерихсен, който е тук в момента. И аз като вас искам да опозная широкия свят…
— Кой край искаш да посетиш? — Моята Гренландия и ледовете й.
— Добре го каза, Расмусен, ние действително имаме същата цел. Искрено ти желая съдбата да те закриля.
Това беше великият Расмусен, онзи, който написа „От Гренландия до Тихия океан“ и чиято книга стана библия на полярните изследователи.
Двамата мъже си стискат ръцете и Амундсен търси да се срещне с Ерихсен. Това не е трудно. След като е стигнал до остров Сондерс, Ерихсен се връща в родната Дания.
Студовете наближават! Амундсен не се бави: трябва колкото се може по-бързо да намери удобно място за зимуване.
Пред „Йоа“ се открива проливът Ланкастър. На 20 август той навлиза във водите му. Слънце и ледове заслепяват хората. В дъното ледниците, които Рос бе сметнал за планини, се възправят чудовищно високи.
Експедицията на Амундсен се приближава до магнитния полюс, за да почне наблюденията си. Амундсен не е забравил съветите на Нансен.
„Йоа“ се спуска на юг, тъй като магнитният полюс, вечно в движение, се намира близо до нос Кралица Аделейд. Корабът навлиза в протока Принц Риджънт. На 23 август преминава протока. Амундсен и другарите му спират на остров Бичи. После — отново на път.
Но когато плават през протока Джеймз Рос, северно от остров Мата, корабът засяда, килът му заорава в плитчина. За щастие вода не навлиза. Но корабът вече не се подчинява на кормилото. Приливът не е достатъчен да го повдигне. Няма друго средство освен класическия изтощителен начин: разтоварване… а после, след като поправят кормилото — натоварване.
Нима прокобниците на нещастие са имали право?
— Пожар на кораба! — чува Амундсен нечий вик. Врявата от воя на изплашените кучета, опрели предните си лапи на решетките, вдига в тревога седмината мъже. С един скок, без да се замислят каква допълнителна опасност представляват кожените им облекла, те се хвърлят в борба срещу бедствието: изливат върху огъня големи количества вода, а Амундсен слиза да изолира машинното помещение. Пожарът е потушен!
Какво се беше случило? Една петролна тръба не е била затворена и петролът, който изтичал от нея, се възпламенил от топлината на моторите.
— Няма нищо — казва Амундсен, който се качва да успокои хората си. — Друг път ще знаете, че кранчетата на петрола са направени, за да се затварят.