След тревогата механикът Педер Риствед, другар на Амундсен от казармата, който за малко не бе изгорял жив, добавя:
— Добре се постоплихме!
На няколко кабелтова9 от брега на полуостров Бутия, близо до нос Христиан Фредрик, „Йоа“ пуска котва в един открит залив … Внезапно вятърът докарва отдалеч купчина облаци, които се носят с бясна бързина. За миг небето потъмнява и скрива слънцето. Бурята застрашава закотвения „Йоа“. Барометърът спада на 720 мм… Много е късно да се търси завет. Брегът и подводните скали са близо, толкова близо …
Амундсен и другарите му, макар и опитни мореплаватели, не бяха успели да забележат първите признаци на бурята — толкова неочаквана беше тя.
По заповед на своя шеф мъжете спускат бързо още две котви. Така ще устоят по-добре на ужасния северен вятър.
Вълните вече се разнищват на дълги езици, по-бели от снежна вихрушка, подгонена от ураган. Силна вълна удря кила и поваля хората в кораба.
Завързан, Амундсен държи кормилото … Непрестанният вой на вятъра заглушава воя на кучетата. Разсичан в своя устрем от брони, подпорни греди, въжа по кораба, ураганът яростно шиба и свисти: злочестият „Йоа“ пука, скърца, трещи. Мачтата, ребрата му стенат изтерзани. Внезапен рязък шум — скъсва се кабелът на едната котва; като чудовищна змия се удря в моста. За щастие другите две котви ще издържат до края на бурята … Цели четири дни всички въздушни демони играят най-подлудяващата сарабанда…
Моторът пак е пуснат в действие, върти се в обратна посока, за да задържи кораба, който всеки миг може да се разбие в подводните скали между две вълни, „Йоа“ се люлее насам-натам, клати се напред-назад като в пристъп на безумие. Мъжете са се завързали, изнемощели, мокри до кости, позеленели от морска болест, полумъртви от изтощение, неспособни да направят каквото и да било движение. Лежат на мостика като дрипи, без да мислят, очакващи или да стихне бурята, или да дойде смъртта… Накрая „Йоа“ удържа победа над небесните и водните бесове.
Но злото никога не идва само — гласи поговорката.
В протока Рае — наречен на името на един лекар, издръжлив пешеходец, който на времето бе извървял повече от 200 км през вечния лед, за да търси Франклин — „Йоа“, носен от теченията, загубен в гъстата — с нож да я режеш — мъгла, засяда в една плитчина. Седмината мъже се впрягат в кабелите и малко по малко изтеглят кораба.
Сега „Йоа“ плава през белите и сини лабиринти, чиито брегове са осеяни с костите на толкова изследователи, тръгнали да търсят Северозападния проход и загинали от студ, скорбут и глад… Амундсен добре познава историята на всички тези експедиции; той я разказва на своите другари, за да знаят какво би могло да ги постигне. Хората винаги искат от своя „професор по история“ „продължение“.
НА ПЪТ КЪМ БЕЛИЯ АД
— След неуспеха на Пари Джон Рос не искал да се признае за победен — шотландците са известни със своята упоритост. През 1829 година той получил от един фабрикант на уиски — Феликс Бут — достатъчно голяма помощ, за да съоръжи един кораб.
— Дали е смятал да продава уиски на ескимосите? — пита ироничен глас.
— Не зная какви са били намеренията на мистър Бут, но зная, че търговците не правят нищо току-тъй … — отвръща Амундсен. После продължава: — Джон Рос си взел за помощник своя племенник Джеймз. Семейната експедиция продължила четири зими при ужасни физически и морални условия. Корабът им се пропукал под натиска на ледовете. За щастие те успели да спасят една лодка. Когато настъпила пролетта, оцелелите хора от екипажа и двамата шефове опитали последната възможност: да тръгнат на юг — трагичен завършек на толкова много полярни експедиции. Полумъртви от изтощение, те били прибрани от един китоловен кораб, стигнал чак до Бафиновия залив.
Няма защо да ви разказвам за пълната катастрофа на експедицията на сър Джон Франклин. Ние говорихме за нея, преди да потегли „Йоа“.
В продължение на дълги години около четиридесет експедиции отдават своите сили да разбулят „загадката Франклин“. Не мога да не ви разкажа за страданията на сър Едуард Белчър и на Макклур. Първият тръгнал от запад, вторият — от изток, с намерение да открият прословутия проток, и се срещнали на половин път сред белия ад, без да са намерили протока.
— Да се надяваме, че и ние ще имаме късмет да срещнем тук други любознателни като нас — шегува се Линдстрьом.
— Бъди; спокоен. Край Аляска ще намерим хора. Там ловуват китоловните кораби.