— Недостойно ще бъде за нас, които се хвалим, че превъзхождаме туземците, да продължаваме тази размяна. Не бива да злоупотребяваме с тяхното простодушие. Те лесно биха заменили всеки необходим им предмет, който изобретателно са изваяли като предмет на изкуството, срещу всяка друга вещ без стойност, чиято употреба им е непозната, само защото в наши ръце тя им се струва божествена. В суровата ежедневна борба за живот те са започнали да си изработват предмети за самозащита, облекло, а после, малко по малко, използвайки свободното време, са започнали по-грижливо да приготовляват дрехите и оръжията си. След това им е дошло на ум и да ги украсяват, да употребяват разнообразни материали, контрастни цветове, да им правят шарки от черти и точки. Вижте тези тъй красиво извити стъргала, наточени или по-скоро изхабени от триенето на някое сатърче от кост или от кремък, тези прекрасно изработени харпуни с два реда зъбци.
Мисълта — отражение на действителността в нашето съзнание, все бърза напред; именно тя вдъхновява борбата за живот.
Произведенията — плод на труда на „майсторите“, които се стараели да подобрят своята работа, допринасяли не само за улесняване на борбата за съществувание, но и за разкрасяването на живота. Щом осигурели храната, „майсторите“ насочвали усилия към усъвършенстване на своите съоръжения и горди от постигнатите резултати, ги подарявали на съпругите, на децата си и на онези, които особено почитат: старците и мъдреците. Във всяко племе един от мъдреците предава легендите от миналото и учи хората какво да правят. Такъв човек ние наричаме магьосник, а за ескимосите той е почитан вожд, заслужаващ най-ценните вещи и дрехи. Така се е родило изкуството — плод на най-различни конкретни нужди.
„Опасните бойци“ постепенно са се превърнали в миролюбиви художници.
ЕДИН „СВРЪХЧОВЕК“ СИ СЪЗДАВА ВРАГОВЕ
И ние като ексимосите сме винаги нащрек; в противен случай природата би ни погубила. Оттук и неуморимата борба на ескимосите за препитание. Отношението на Амундсен към жълтокожите се различава от отношението на моряците му. В разговорите, които води капитанът, се долавят човешка топлота и любов към лишените от всичко раси. Но хората от екипажа не могат да разберат защо, когато Линдстрьом предложи на един ескимос хляб и кафе, този вечен гладник захвърли хляба на земята.
Забелязал учудването на екипажа, ескимосът вдигна хляба и го подаде на своя съсед, който направи същия жест. Докато пиеше кафето, ескимосът току поглеждаше към парчето еленово месо на масата. Как да си позволим да съдим този човек? Като лошо възпитан или като див? Амундсен стана и каза спокойно:
— Ние трябва да разберем тези хора!
Когато той се връща с парче месо, ескимосът започва да се смее и да яде… Троши кокалите със зъби и шумно изсмуква мозъка от тях. След кокалите поднесоха печеното. За пиене — вода, която туземците поглъщаха в големи количества.
— Виждате ли — каза Амундсен, — тези хора не познават хляба. Идете в Средна Африка. Ако някой чернокож ви поднесе плодове, които не познавате, вие ще изпитате инстинктивен страх, че може да са отровни. Държането на ескимоса доказва, че тук не става дума за неучтивост, а за невежество. У нас има невъзпитани хора и въпреки това те живеят сред цивилизованите. Ние не можем да се сърдим на северните народи, че не познават етикецията, тъй като те никога не са имали възможност да я научат от по-привилегированите хора. Да дадем възможност на всекиго да се научи на обноски, каквито трябва да имат хората — ето нашия върховен дълг. Нека постъпим тъй с ескимосите!
Изображенията, които туземците са възпроизвели от кожа, издялали от дърво или гравирали върху кост, са се превърнали във вещи, предназначени за изпълнение на магьосническия ритуал.
Оглулите веднага разбраха, че Амундсен е „вождът“ на белите, че той е „ангаткуки анги“ — велик, „ангекок“ — на гренландски — магьосник. За първобитните хора магьосник е човекът, „който знае“. Той познава висшите сили и тайните на природата. Заслужава особено внимание и като поиска нещо, то трябва да се изпълнява. Неговата воля изобщо е съвсем естествен закон, тъй като „мъдрецът“ е едновременно техен духовен и светски ръководител. За да може той повече да се харесва на свръхземните сили, на него се подаряват най-красивите предмети, накити, най-необикновената украса.
Религията им сякаш се свеждаше до убеждението, че лошите хора, егоистите, онези, които нямат чувство за общото, които мислят само за себе си, след смъртта си ще отидат в дълбините на земята, в едно тъмно и злокобно място, и там ще страдат от всякакви злини. А които са делили благата си със слабите, ще отидат на луната и ще ловят там безбройните тюлени и елени.