Докато Уилкинс говори, някакъв шепот се разнася из залата… „Италия“, дирижабълът на Нобиле, е пред гибел, Нима е възможно? С такъв екипаж и след такава щателна подготовка?
Уви, няма място за съмнения, защото Амундсен току-що е получил телеграма, потвърждаваща катастрофата на „Италия“. В нея питат известния изследовател дали би се съгласил да участвува в спасителна експедиция, която ще търси изпадналите в беда италианци.
При тази новина Амундсен онемява от вцепенение. Нито за миг не помисля за споровете и разногласията си с Нобиле, които не са тайна за никого. Обръща се към приятелите си и след миг на размисъл, миг, в който всички погледи са насочени към него, казва просто:
— Да вървим!
ЖИВИ ЛИ СА ОЩЕ?
Цяла нощ Амундсен изучава възможностите да се помогне на корабокрушенците от „Италия“. Не иска да повярва, че са загинали!
На другия ден, застанал пред огромна карта на полярните райони, той обсъжда заедно със старите си другари къде може да е станала катастрофата. Тук е верният Уистинг. Към групата се присъединява и Рийсер-Ларсен, който смяташе дирижабъла за най-подходящо средство за прелитане над Арктика. Именно той беше убедил Амундсен през 1925 година, когато извършваше своя подвиг с двата хидроплана, да купи от Италия дирижабъла „Норге“. Сега Рийсер-Ларсен е готов да отлети с обикновен самолет, за да открие къде се намира експедицията на Нобиле. Амундсен е убеден, че е необходим мощен самолет, за да докарат шестнадесетте души.
— Трябва да намерим самолет, който ще ни даде възможност да спасим всички — казва Амундсен.
— Ако още са живи — забелязва Рийсер-Ларсен.
В този момент Дитрихсон мисли само за честта, която шефът ще му направи, като го вземе със себе си.
— Ако тръгнете, и аз тръгвам с вас.
— А ти, Уистинг? — пита Амундсен.
Снажният верен капитан вдига рамене — въпросът е излишен.
Но къде да намерят самолет? Уви, героизмът не е достатъчен. За всяко начинание, дори и за най-хуманното, трябват пари.
Междувременно Амундсен отпразнува 25-годишнината от славното отплуване на „Йоа“, с който той се беше впуснал в опасното търсене на нов морски път през лабиринтите от североканадски острови и архипелази. И какви награди му предложи светът за този подвиг? Наистина Амундсен натрупа ордени, медали и дипломи, но как да изплати дълговете-си? Нали именно прелитането над Северния ледовит океан с дирижабъла „Норге“ — неговият последен и най-голям принос към историята на полярните подвизи — му беше донесло страшни финансови затруднения и враждебността на Нобиле — човека, който днес е в беда.
Докато хората разграбват извънредните издания на вестниците, Амундсен предприема опит след опит да подготви спасяването на „Италия“. За обикновените хора Амундсен е национален герой, щастлив човек! А всъщност грижи терзаят великия изследовател …
Този ден радиоприемателите не бяха уловили никакво ново съобщение. Амундсен чете големите заглавия на вестниците: „Пълно мълчание“.
Той смачква вестника и продължава отчайващото търсене. Влиза в едно кафене. По стените — снимки на крал Хокон, на кралицата, на Нансен и на самия него. Той пита къде е телефонът. Нито собственикът, нито посетителите познават великия човек в лицето на този скромен непознат. Амундсен се вмъква в телефонната кабина.
— Тук Амундсен. Свържете ме с кабинета на министър-председателя.
От другия край на жицата някакъв секретар отговаря:
— Не мога да безпокоя министъра, той е в съвещание. Но с какво мога да ви бъде полезен, капитане?
— Чакам отговор на писмото си до правителството. В него-настоявам да ми бъде даден веднага самолетът, който ми е нужен.
— Съжаляваме, но италианското правителство смята, че опитът за спасяване на експедицията предварително е осъден на неуспех. Обхватът на издирванията е прекомерно голям. И после, не смятате ли вие, че е вече много късно?
— Никога не е много късно, дори когато има само искрица надежда. Ние нямаме доказателство за смъртта на Нобиле и неговите хора.
— Капитане, вие прекрасно прилагате на дело опрощаването на оскърбленията! Припомнете си как Нобиле се отнесе с вас!
— Когато човек е в опасност, не бива да му се търси сметка. По-напред трябва да бъде спасен.
— Министерството ще ви държи в течение. Но, между нас-казано, капитане, не хранете големи надежди …
Амундсен вече е окачил слушалката. Щом е така, той ще-се обърне към приятелите си по целия свят.