— Деца, не така ще спечелим доверието на ескимосите!
Скоро те измислиха начин за самозащита. В часа на посещението на гостите домакините затопляха до такава степен помещението, че ескимосите изпокапваха от жега още с влизането си. Невъзможно им беше да понасят такава топлина и си тръгваха към своите иглу.
Риствед и Вийк не се церемоняха толкова. Когато виждаха „циганите“ да наближават, те здраво затваряха вратата.
Ескимосите не познаваха тютюна, но инстинктът за подражание и преди всичко стремежът да подражават на онзи, когото считаха за висше същество, ги караше да пушат повече и накрая някои от тях в известни моменти дори предпочитаха тютюна пред месото. Организмът им не понасяше тютюна, а още по-малко алкохола; но ако им дадяха да пият, щеше да има много кандидати за постоянни пиянства.
Същото подражание важеше и за дрехите. За ескимосите дрехите на белите бяха безкрайно по-хубави от техните здрави еленови кожуси.
Амундсен съвсем не беше възхитен от това, че първобитните хора се приучват да пушат, но не каза нищо, защото знаеше, че забраната на тютюна ще се превърне в причина за враждебност.
Екипажът се пазеше преди всичко от любезностите на ескимосите. За да проявят обичта си към някого, те енергично търкаха нос в носа на онзи, когото искаха да поздравят. След известно време те вече смятаха ръкуването за съвсем естествено и злоупотребяваха с този израз на приятелски чувства.
Пет среши, за един час — десет ръкостискания.
Една вечер Хансен си погледна часовника, за да види дали е наближило време гостите да си вървят, после посочи на един от тях първо часовника, след това брега, за да му каже, че трябва да си тръгне. Дребният жълтокож човек обидено му отговори „нака“ (не).
Хансен, се разсърди, взе една лопата и заплаши с нея ескимоса, ръмжейки: „Дет вар да фанден“ — което означаваше приблизително: „Върви по дяволите!“ Ескимосът бързо скочи от мостика и скоро едва се различаваше като черна точка в ледения безкрай. Но на другия ден пак дойде. С мимика попита дали е преминал гневът на Хансен. Норвежецът даде израз на гнева си, както се полага, но ескимосът съвсем сериозно му отвърна: — Дет вар да фанден!
От, този ден навред се чуваше само тази норвежка ругатня.
Тя цъфтеше по устните на жените, на старците и дори на децата от племето. Една жена я изрече веднаж по адрес на Линдстрьом. Амундсен беше изумен.
— Какво казва тя? Сигурно е научила тази ругатня в школата на Хансен — каза той с усмивка и продължи по-сериозно: — Това не са неща, на които трябва да се учат тези хора. Не трябва да ги учим да ругаят, да лъжат и да крадат!
— Думата ми се изплъзна в момент на гняв! — каза Хансен за извинение.
— Тъкмо когато човек е ядосан, трябва най-много да внимава! Ако родителите ругаят пред, децата си всеки път, когато им се разсърдят за нещо, животът в семейството не би бил възможен.
За невежите една злополучна дума или движение има по-голямо въздействие от любезностите. Твърде често мързеливците ни упрекват за дребни грешки, допуснати по невнимание!
Учете тези големи деца — ескимосите; размислете и ще разберете, че не бива да се отнасяте с тях като с низши същества, а като с хора!
ВЪШКИТЕ — ГОЛЯМ ДЕЛИКАТЕС
— Да, когато човек претендира, че е цивилизован, трябва да умее да разбира поведението на същества, които може да смята за по-низши. Много от постъпките им, които на пръв поглед изглеждат странни, постепенно ще започнат да ви се струват напълно нормални.
И, обратно, за ескимосите животът на хората от „Йоа“ ще стане в края на краищата приемлив. Те ни смятат за по-висши същества, защото си служим с огнестрелно оръжие, но нашето превъзходство не бива да се заключава в страха, който мажем да им внушим, а в любовта, която можем да им засвидетелстваме. Нашите оръжия, които бълват огън, за тях са свръхестествени сечива. Но забележете как те се радват, когато проявяваме приятелство към тях: не знаят какво да ни дадат, за да ни доставят удоволствие! — говореше Амундсен.
Няколко дни по-късно — беше неделя — Линдстрьом почиваше в каютата си, когато една ескимоска почука на вратата му и с крайна вежливост му подаде пълна шепа сива пепел с думите:
— Елипс кома пелити? (Искаш ли въшки?).
И тъй като Линдстрьом прояви твърде слаб интерес към предложението й, жената скълца между ноктите си няколко въшки и ги налапа с израз на най-голямо удоволствие, за да покаже на норвежеца от какъв вкусен деликатес се лишава. Ескимосите събират прекрасни колекции от въшки, за да ги подаряват на приятелите си, също както в Европа се поднасят бонбони и цветя.