ЛЮБОВ В СТУДА
Нравите на ескимосите ни се виждат странни, но всъщност те са продиктувани от условията им на живот.
Казват, че северните народи нямали никакво чувство за срам, нито за ревност. Но истината е много по-проста. Ескимосите живеят съвместно в своите иглу и в това тясно жизнено пространство човек не може да скрие много нещо.
Половият акт се извършва в полумрак в присъствието на всички членове на семейството, но двойката проявява все пак известна свенливост. Ласките между мъжа и жената, дори и да са младоженци, са непознати за ескимосите. В тяхното жилище от лед температурата е винаги под нулата. За да се предпазят от студа и за да избягнат грижите за тоалета, които са трудни при такава температура, ескимосите лягат съвсем голи, силно се притискат един в друг, за да им е топло, и се отрупват с кожи. Разбира се, изборът на мястото за лягане става в зависимост от любовните чувства или физическото привличане. За да се избягнат споровете и преди всичко, за да се пести приятната човешка топлина, съпругът е напълно съгласен съпругата му да използува топлината на съседа. Случват се изневери. Но те не са правило, а по-скоро изключение, защото ескимосите изпитват любовното чувство също като пас и онзи, който изнасили жена, се смята за скот.
Жената принадлежи на мъжа, когото обича, но щом се променят чувствата й, тя замисля да го смени, също както правят мъжете и жените от цивилизованите общества.
Всеки случай Амундсен твърди, че нечиилите изпитват повече свенливост по отношение на белите, отколкото ескимосите в Гренландия. Или гренландците бяха приучили вече посетителите датчани и норвежци на своите семейни интимности?
За ескимоса, както и за белия човек, е дълг да осигури препитанието на семейството си. Той ходи на лов, за да го снабди с необходимото. От тюленовите кожи прави дрехи, ботуши и каяци. Нечиилите пък си приготовляват дрехи от еленови кожи.
Ескимосът се проявява като истински — архитект, когато си строи иглу. Той нарежда блокове от пресован сняг спираловидно и поставя сводест връх. Докато той строи, жената наглежда лампата с тюленово масло. Грижи се за огъня като весталка, тъй като от топлината блоковете се слепват и жилището се споява херметически.
Тъй като ескимосът е по рождение номад, той добива голяма сръчност при строенето на своите „кемпинги“.
Можем дори да го сметнем за човек на разкоша, тъй като той често постила леда в жилището си с мечи и еленови кожи.
Една жена влезе в иглуто, което Амундсен си беше построил, и видя „ангекока“ да си вари шоколад. Тя веднага изчезна, мърморейки думи, които никой не разбра. Малко след това се върна със сина си, който носеше на гръб огромна бяла меча кожа. Тя взе кожата, разгъна я и с движение показа, че е недопустимо един „мъдрец“ като капитана да стъпва направо върху леда.
Ескимосите добиват огън, като търкат едно о друго две парчета дърво. В тази работа те проявяват удивителна ловкост. Опитайте сами да направите това и ще се убедите. Когато Амундсен за пръв път даде кутия кибрит на един ескимос, туземецът я подаде на жена си, а тя започна да пали клечка по клечка, за да се забавлява. Не беше разбрала, че драскайки една клечка кибрит, можеше да запали огъня си. Мислеше си, че тези малки парченца дърво са „играчки на белите“. Но когато разбра, че лесно се пали огън само с една кибритена клечка, тя вече не искаше да си прави труда да търка парчета сухо дърво и се караше на своето дете, ако посмееше да изхаби само една.
При ескимосите на мъжа се оказва почит в зависимост от приноса му в домакинството. Ако е лош ловец или мързеливец, той никога не може да се ожени, дори и да е хубав. Той, бедният, до края на дните си ще бъде лошо хранен и обличан. Няма да намери жена, която би приела да му шие „костюми“ от тюленова кожа, и ще трябва да се задоволява с дрипите, изхвърлени от други.
Такава беше злочестата съдба на „скитника“, на име Талурнакто, лош ловец, който не искаше да предприема дълги обиколки по леда и опасни екскурзии по море с каяк. Амундсен се заинтересува за него. Той се зарече да направи от Талурнакто полезен член на екипажа на „Йоа“. Ескимосът беше очарован. Позволи на Вийк да го измие, а Вийк използува случая да го подстриже. И за всичко това ескимосът получи храна и един костюм. Като видя, че тук се отнасят по-добре с него, отколкото съотечествениците му, той се стараеше да работи сериозно. Въпреки добрата му воля обаче работата явно не му се удаваше, тъй като той никога дотогава не беше използвал ръцете си.
Ескимосите не са лишени от чувство за колективност, тъкмо напротив: когато някой ловец убие тюлен, отнасят убитото животно в селото и го разделят между всички жители. В знак на признателност ловецът има право да запази кожата и вътрешностите. Но този „комунизъм“ не е повсеместен. Местните жители не можаха да разберат преди всичко защо трябва дълго време да вършат за своите гости работа, която не им носеше непосредствена полза.