Драмата стана през зимата, а през пролетта, при едно от първите си излизания, Амундсен видя двата трупа, напълно запазени от мраза. Облечен в най-хубавата си дреха, законният син държеше в ръка своите стрели е върхове от моржова кост, а осиновеният лежеше съвсем гол, само ръцете му бяха с ръкавици. Без съмнение бащата не е искал да докосне тези ръце, опетнени от убийство.
Бащата осинови друго дете — Манираджа. Той искаше на всяка цена да го продаде на Амундсен срещу един голям нож и няколко въдички от изкривени карфици. Това стана само няколко дни преди отпътуването на норвеждите от йоахавън или както ескимосите го наричаха Окиокто. Манираджа също много обичаше да борави с пушка. Проявяваше се като изкусен ловец. Когато „Йоа“ се готвеше да преплава протока, хората от екипажа видяха един ден Мани — така опростиха името му — да стреля по пингвини. Той седеше в каяка си… Изведнаж изчезна! Намериха само каяка. Търсенето продължи няколко дни, но напразно.
Амундсен заръча да смъкнат наполовина знамето в памет на нещастния Мани.
— Ето, приятели мои — каза Амундсен, — два ясни примера, които показват, че на тези хора не бива да се поверяват пушки. Те играят със собствения си живот, смятайки, че играят с живота на други.
Още веднаж мъдростта говореше чрез устата на Амундсен.
СБОГОМ, ПРИЯТЕЛИ!
Освен етническите и психологическите проучвания и наблюденията върху земния магнетизъм работата се състоеше преди всичко в това да се опознаят съседните на йоахавън области. Трябваше един ден да проникнат през протока, който Колинсъд сочеше в доклада си като непроходим. Насочвайки се към запад, една проучвателна група изследва канала между островите Крал Уилиъм и Ета. Там имаше плитчини! Но при прилив сондата показа 5,40 м дълбочина. Там, където друг кораб нямаше да може да мине, „Йоа“ можеше лесно да навлезе — Амундсен бе предвидил това още в Норвегия, когато подготвяше експедицията си. Тази победа ободряваше хората, които също както Амундсен горяха от желание да преминат Северозападния проход. Принципът на капитана — да започне изпълнението едва след като се проучат и използуват всички технически възможности — още веднаж се оказа резултатен.
Лятото беше мъчително поради горещините, плюс 21°, и поради облаците от комари — един от най-жестоките бичове на тундрата. В началото на август размразяването беше пълно; можеха да тръгват. Такова беше и желанието на екипажа. Но Амундсен, недоволен от постигнатите научни резултати, обясни на другарите си по кои причини смята за необходимо експедицията да прекара втора зима на същото място.
— Поради постоянното местене на магнитния полюс — каза той, — ние не сме приключили наблюденията си.
Промените в климата, тъй капризни при тези високи ширини, още не даваха възможност ако не да се определят законите на метеорологията в тези райони, то поне да се съберат достатъчно точни данни, за да се установят главните и принципи.
Моряците търсеха приключение, теорията ги отегчаваше. Но от приятелско чувство към капитана те приеха предложението му.
И зимата дойде отново. За разлика от предишната тя беше влажна и дъждовна. И в единия, и в другия случай не можеше да се излиза от бивака. Работа не липсваше, но духът не беше същият. Сънят бягаше от разтревожените умове. Нямаха охота и за най-вкусните лакомства. Дори игрите отегчаваха някогашните разпалени играчи. Толкова пъти бяха предъвквали историите на всекиго, че те вече не будеха никакъв интерес. Никой не се решаваше да заговори. Думата „добър ден“ не се произнасяше повече. В дългата тягостна полярна нощ тя беше загубила оптимистичния си някогашен смисъл. Всеки четеше в погледа на съседа си онова, което щеше да каже: „До гуша ми дойде!“
Неочаквано едно непредвидено събитие промени настроението. През ноември 1904 година в Йоахавън падна „човешки метеор“. Появи се един непознат ескимос, твърде нетърпелив.
— Дайте ми тютюн! — бяха първите му думи.
— Кой сте вие? — попита го много учуден Амундсен.
— Аз съм мистър Атаигала. Разбирам от всичко. Превеждам бели пътници и чух да се говори за вашия кораб.
— Как пристигнахте в тази пустош?
— Минавам от единия край на Канада до другия. За мен времето и самотата нямат значение, интересуват ме само сделките.