Новината предизвиква горчива изненада у Амундсен и другарите му. Много дни ще минат, докато те узнаят, че за щастие информацията е била невярна.
Това е още една причина „Йоа“ да побърза. Корабът поема пътя си на запад, но малко след раздялата с американците се изправя пред ледовете на Кингз пойнт. Катастрофа: тя ще наложи още едно презимуване. Колкото и Амундсен да твърди, че провидението им изпраща това премеждие, че то ще бъде полезно за техните научни изследвания, защото застоят ще им даде възможност да ги продължат, духът на хората) му е крайно понижен.
Все пак сега екипажът на „Йоа“ не е сам, загубен сред ледовете. Един американски кораб също стои блокиран наблизо; но срещите с китоловците не му донасят никаква утеха. Янките са имали богат лов и вече са били поели пътя към дома, когато неочаквано се видели принудени да прекарат зимата сред ледовете! На палубата и в кают-компанията на китоловния кораб лицата изглеждат смръщени и наоколо се чуват повече псувни, отколкото песни.
На 9 септември беше „избрана“ базата за презимуването. „Йоа“ се приближи до отбития на плитко повреден китоловен кораб „Бонанца“ на 7 километра от остров Хершел. На това място реките бяха нанесли дървета и екипажът можа да си построи къщичка за зимата.
На 15 септември коминът й вече димеше.
Линдстрьом надмина себе си. Той готвеше прекрасни ястия от китово месо. Освен това запасите на „Йоа“ бяха достатъчни да осигурят прехраната па екипажа за известно време още. Моряците от китоловните кораби, сковани от ледовете, и ескимосите от околността скоро откриха, че хижата на норвежците е прекрасна странноприемница за гастрономи. Макар че някои от корабните капитани не искаха много да се сближават с тези „скитници“, от страх да не им увиснат на ръцете, героите на Арктика изведнаж бяха обсипани с похвали. Един веселяк от екипажа на „Йоа“ подхвърли:
— Всъщност кажете си истината: не ви привлича тук героизмът на победителите на Арктика, а майсторлъкът на готвача им!
Докато моряците се гощаваха, Амундсен загрижено мислеше как да се свърже с родината. Той вярваше, че ако техният подвиг стане световно известен, това би укрепило духа на хората му. А освен това изгаряше от желание да научи истината за събитията в Норвегия.
Той беше узнал, че на няколкостотин километра от тях се намира Форт Юкон, където американците бяха създали свързочен пост. Реши да отиде на всяка цена там с шейна.
В края на октомври заедно с Мог, капитан на китоловния кораб „Бонанца“, и една съпружеска двойка ескимоси той тръгна на път. На едната шейна пътуваха ескимосите, на другата — Мог. Амундсен беше принуден да ги следва със ски при –50° студ.
Това пътуване посред зима с две шейни, теглени от кучета, беше много мъчително. Не само поради трудностите на пътя (700 км inpee необитаема земя) и защото трябваше да прекосяват планини над 3000 м, но и поради характера на капитана, който се оказа най-противният спътник. Тон не се съгласи с Амундсен да вземе необходимите припаси. Възпротиви се и когато Амундсен искаше да вземе пемикан. „Който пътува с мен, няма да носи излишен товар!“ — беше казал той. По-късно Амундсен трябваше да води кервана, прав на ските си, а когато искаше да си отдъхне, Мог негодуваше: „Нямам време за губене, аз плащам пътните разноски.“
Във Форт Юкон нямаше телеграф! Трябваше да изминат още 400 км на юг, за да стигнат форт Егберт — най-близката телеграфна станция.
Отчаян, норвежецът се раздели с Мог и се спусна сам през голямата бяла пустиня.
На 5 декември 1905 година при необикновен студ той стигна форт Егберт.
Началникът на станцията посрещна нечакания гост като някакво привидение. Той беше научил през 1903 година за отпътуването на „Йоа“, но както всички, беше убеден, че експедицията е приключила със смъртта на целия екипаж, докато неотдавна американските вестници бяха поместили извадки от писмата на Амундсен до братята му. Това бяха писмата, които преди една година Амундсен бе поверил на услужливия ескимос Атангала.
От началника на станцията Амундсен узна, че разделянето между Швеция и Норвегия е станало без кръвопролития и че Нансен участвувал в преговорите между двете страни.
Като изпрати телеграмите си и си отпочина напълно заслужено, Амундсен си тръгна успокоен обратно за Кингз пойнт на 3 февруари 1906 година. Той се върна на „Йоа“ в края на март 1906 година. Беше изминал почти 2000 км през неизвестни области — най-негостоприемните в света. От петмесечната си обиколка той беше прекарал три месеца на ските си.