Сега Амундсен беше великият човек на малка Норвегия. Но преди всичко той беше скромният човек, чиято най-голяма грижа бе доброто на ближния. Затова не само му се възхищаваха, но и го почитаха.
Голям патриот, но не политик, той обичаше да казва: „Норвежци… да си стиснем ръцете.“ Същата мисъл изрече на 17 май в Християния на Площада на цитаделата пред Стортинга. Този ден валеше сняг. Ораторът шеговито припомни, че снегът не може да го уплаши.
Думите му са весели, спокойни, образни, с лирична нотка, но винаги умерени.
Без да се възгордява, Амундсен можеше да се гордее с постигнатите резултати.
Възторг будеше у масите и спортното постижение: преминаването през Северозападния проход беше славен завършек на много опити, предприемани напразно цели четири века.
От друга страна научната документация, събрана от този екип от седем души само, съвсем не за сензация, предизвика удивлението н възхищението на специалистите. Тя слагаше завършек на някогашната мечта — практическото използуване на един нов морски път. Защото доказваше, че зоната на Канадските арктически острови е плавателна най-много през две от всеки три години, и то само от средата на юни до средата на септември за кораби с малка водоизместимост. Не малко труд костваше на географите да поправят картите си и да нанесат земите, островите и планините, открити и наименувани от норвежците. Етнографите трябваше да поставят началото на ескимоската цивилизация е шест века назад. За геолозите донесената колекция от камъни беше извънредно рядко и ценно съкровище. А метеоролозите изучаваха цели двайсет години направените наблюдения върху ветровете, теченията, полярния магнетизъм. Нищо не би могло да определи по-добре моралното значение на това научно постижение — изследването и откриването на Северозападния проход.
Амундсен намери „свой собствен път“ към Китай и Индия. В своя опит той събра всички богатства на Изтока. Отсега нататък той ще търси богатствата в собствената си страна. Норвегия няма нито череп пипер, нито злато, нито диаманти, но тя притежава ръцете и ума на всички хора, способни да се борят като него. Амундсен не бе търсил плодородни земи за жито или лозя както своите прадеди, нито бе търсил „ужасната страна“, в която събираха хора, за да ги продават като роби на другия край на света. Не! Амундсен намери Китай и Индия в скандинавските фиорди и скали.
На 17 май 1907 година Амундсен произнася реч в Християнин по случай националния празник на Норвегия. В нея той изразява наново верността си към идеята да се разработят с човешки труд „мъртвите“ или залежали капитали на територията на Норвегия:
— Планинските склонове трябва да бъдат разработени, блатата да бъдат пресушени и превърнати в плодородни равнини, силата на водата трябва да бъде превърната в електрическа енергия. Ние трябва да добием от нашите планини желязо, мед, сребро и други полезни метали, да ловим риба в морето. Железопътни линии и шосета трябва да кръстосват долините и да разсичат планините ни. На нашите кораби трябва да се вее норвежкият флаг и те да плават навсякъде по света и да разнасят норвежки стоки до всички търговски центрове. Тук, у нас, всички трябва да бъдем облечени доколкото е възможно в наши дрехи и да се храним е произведенията на норвежката земя. Тъй светлината ще се разлива в душите ни чрез науката и изкуството, а струите на културата ще достигнат до душата на народа.
В тази реч звучи силната вяра на Амундсен в техническото и културното развитие, във възможностите за благоденствие и независимост на една макар и „бедна“ страна, ако съумее да извлече полза от поуките на живота и се залови за неуморна работа.
Един ден на главната улица на Християнин Амундсен среща кредитора, който бе поискал да го предаде на полицията като мошеник преди отплуването на „Йоа“.
— Извинете, скъпи капитане — казва му той, — тогава аз ви изпратих призовката само за шега … Много исках да видя как ще постъпите.
— За щастие ние не погледнахме леко на работата и постъпихме така, както бихме постъпили, ако беше сериозно!
Но дълговете отдавна бяха изплатени.
V
НАДПРЕВАРА КЪМ ЮЖНИЯ ПОЛЮС
Победата на „Йоа“ донесе на Амундсен не само гръмка слава, но и дълбоко вътрешно удовлетворение. Удовлетворение не е точната дума; това беше по-скоро етап в неговото духовно развитие. „Изгнанието“ в Канадските арктически острови му даде възможност да размишлява, да крои планове за бъдещето.