Амундсен се пренася във времето на сагите11. Той беше последният от плеядата на славните викинги. Но с него започваше нова ера — ерата на съвременните викинги, които щяха да се впуснат да завладяват безкрайни пространства. Роалд не подозираше, че записва в историята на науката нова славна епопея. Науката — този огън, откраднат от съвременния Прометей, осветяваше пътя към земи, които някога хората смятаха за „finis terrae“12 — край, в който още през древността Питей13 вярваше, че е стигнал мястото, където земята се слива с небето и с водата. Но Сенака Мъдреца предсказа в своята „Медея“, че когато земята остарее, ще бъдат открити нови — много по-далечни земи. Упоритата воля на Амундсен му помогна да открие нови „Ултима Туле“14.
Още докато „Йоа“ заслужено почиваше под сенките на Калифорния в Гоулдън гейт парк, Амундсен бе започнал да подготвя е подробности нов, по-смел план, отколкото откриването на Северозападния проход; да прекоси Северния ледовит океан от Аляска до Шпицберген през полюса.
Terra incognita … На времето тези две думи означаваха на морските карти непосетените още от белия човек земи; те важеха и за Арктика, която не беше разкрила дотогава всичките си тайни.
Има ли суша някъде из Северния ледовит океан? Може би. В началото на XX век повечето географи твърдо вярваха, че на север от Аляска се простира полярен континент.
Амундсен се измъчваше от мисълта, че бъдещият му кораб ще трябва да води жестока борба с ледовете, винаги заплашващи да обхванат като в клещи туловището и да го разчупят на парчета. Трябваше да намери начин да проучи плаващите ледени маси и да улесни пътуването на кораба през пролуките. Самолетът би бил прекрасно средство, но е много скъп. Летища също няма, пък техниката още не е стигнала дотам да се каца навсякъде. Амундсен мисли и за „по-левия от въздуха“ балон, но и балоните имаха много технически неудобства. Според него най-просто беше да се построи голямо хвърчило, което да издържа човек. Здраво вързано с тел, то ще може да служи за наблюдателница. Колкото по-високо на мачтата на китоловния кораб се намира наблюдателният кош, толкова по-надалеч по повърхността на водата ще може да забелязва той китовете. Амундсен мечтаеше да се издигне високо като чайките и да намери през ледовете път за своя кораб.
Още през 1909 година той се свърза е Ейнар Сем-Якобсен, родоначалник на норвежката авиация. Двамата построиха в Хортен хвърчило от леко дърво и платно.
За експедицията си през Северния ледовит океан Амундсен възнамеряваше да вземе като свой помощник Оле Енгелстад, ревностен привърженик на хвърчилото и ученик на французина Фербер. С назначаването на Енгелстад Амундсен искаше да покаже колко голямо значение придава на наблюдението от въздуха.
Според Од Арнесен първият опит сполучил. Хвърчилото издигнало Оле Енгелстад на 600 метра височина. Но на 23 юли 1909 година по време на едно упражнение, представляващо „патрул над леда“, излязла буря и счупила хвърчилото. Капитан Оле Енгелстад бил поразен от гръм.
Този опит — истинско възпроизвеждане на опита на Икар — принуждава Амундсен да измени проектите си. Требва да направи всичко възможно да се сдобие със самолет. Самолетът осигурява възможност само за един час да се измине пространството, което с шейни и кучета може да се преодолее за дни… за месеци, и то при каква умора! А има и напълно недостъпни места.
Амундсен си спомни думите на Нансен: „Има минути, когато изглежда невъзможно за лишения от крила човек да напредва по-нататък и той следи с облажаващ поглед полета на чайката, мислейки за разстоянията, конто би могъл да измине, ако летеше в небесата волно като нея.“
С НАНСЕНОВИЯ „ФРАМ“ КЪМ СЕВЕРНИЯ ПОЛЮС
Ето защо Амундсен реши да положи изпит за пилот и пръв в Норвегия получи диплом.
Той проучи основно документите, които Нансен и Ото Свердруп бяха донесли през 1898 година от едно свое пътешествие е „Фрам“, и отиде при своя „учител“. Разказа му, че възнамерява да предприеме пътешествие като неговото от 1893 година и тю неговия пример да използува дрейфа на ледовете.
— Съгласен ли сте да ми преотстъпите „Фрам“?
— „Фрам“? Но това старо корито е вече негодно…
— То ще ми послужи отлично, ако се ремонтира. Увереността, че ще предприема експедицията с този славен кораб, е достатъчна да ми осигури необходимата финансова помощ и ще бъде за мен най-сигурен предвестник за успех … Впрочем аз ще направя всичко, за да го постигна.
13
Питей — марсилски мореплавател от 4-ти век пр.н.е., изследвал моретата край северните брегове на Европа. — Б. пр.
14
Туле — римляните са наричали така един от островите край Северна Еаропа (вероятно Шетланд), който бележел северната граница на познатия свят. — Б. пр.