— Зная това … Познавам ви. Но смятам, че е невъзможно да се стигне до Полюса, като се прекоси натрупаният от години лед с шейни, теглени от кучета.
— Тъкмо това смятам да направя, но ще взема на кораба и аероплан … — И Амундсен съобщи с известна гордост на Нансен, че е получил първия и страната диплом за пилот от гражданската авиация.
— Напълно съм убеден — подхвана той, — че един ден над полярните пространства ще прелитат тежки самолети.
— И аз също като вас мисля, че авиацията ще преобрази света и ще осигури възможност на човека на бъдещето да смени преданието за Икар е една действителност: покоряването на небесата! Но ние още не сме стигнали дотам… — забеляза Нансен.
— А французите? Адер, Воазен, Блерио умеят да се издигат във въздуха и вече свободно летят. Последните модели, които конструкторите ще представят на първата изложба на авиацията в Париж, между които и моноплана на Блерио, сигурно ще летят е повече от 60 км в час и ще се издигат на повече от 50 метра.
— Споделям въодушевлението ви. Но повярвайте ми, Амундсен, съдбата не бива да се предизвиква. Всяко нещо идва с времето си. Завладяването на полюса става постепенно. Може би на вас е съдено да стигнете пръв, ако Пири не ви изпревари … Преди всичко не забравяйте, че най-важното нещо за бъдещето на хората е задълбоченото, пълното научно познание. Одобрявам вашата работа и съм уверен, че ще донесете нови сведения за областите, които сам аз обиколих и чийто център — Полюса — нямах късмет да стигна. Предоставям ви „Фрам“ и ви желая пълен успех.
Нансен не изпитваше никаква ревност към младия човек, който искаше да достигне Полюса или по-скоро искаше да поднови едно дело, което той сам не бе успял да изпълни докрай.
— Вървете и ви желая успех! — каза Нансен, когато се разделяха.
ЦАРСТВЕНО ОТПЪТУВАНЕ
За успеха щедро се отпускат пари! Двете имена — Амундсен и „Фрам“ — бяха достатъчни, за да се разтворят широко касите.
Макар че изследователят се въздържаше да уточни намеренията си — той само отчасти ги беше разкрил в залата на Норвежкото научно дружество, — никой не се съмняваше) че и този път целта му е Северният полюс. Широката общественост знаеше, че Пири е предприел нова експедиция и силно се вълнуваше от тази голяма мирна надпревара. По щастливо съвпадение спортният дух и патриотичното чувство взаимно се допълваха.
Амундсен оставяше хората да си говорят. Той беше убеден, че въодушевлението на масите … пък и щедростта им ще намалеят, ако той набляга само на научното значение на експедицията си.
Неочаквано всичко се промени. Възторзите се изпариха! Даренията намаляваха все повече. Беше се разчуло за успеха на Пири.
На 6 април 1909 година в 10 часа сутринта той беше забил звездното знаме в ледовете и то се вееше над бездънните дълбочини на Северния ледовит океан.
Тежък удар за Амундсен! Той го понесе достойно, щом като можа, срещайки съперника си в Лондон, да го поздрави без да прояви и най-малкото огорчение. От разговора си с победителя на Полюса той запомни преди всичко: „Главното за успеха е да се печели време.“
Докато ремонтът на „Фрам“ продължава през цялата 1909 година в Арсенала на Хортен — правителството се интересува от подготовката на експедицията, — Амундсен отглежда рози в своята вила в Бонефьорд на двайсетина километра от Християния. Тази вила той бе нарекъл „Ураниенборг II“, за да му напомня за дома, в който бе преминало детството му.
Това е едноетажна постройка, чиято единствена украса е сводестият вход. Много скромна, но удобна, с тоалетна с течаща вода, която Амундсен е докарал от фиорда. По стените на големия салон в приземието — пейзажи от Фриц Таулоу. Големият норвежки художник е изобразил отблясъците на течащата вода и отразяващата цветовете на дъгата белота на снега и ледовете. В единия ъгъл е пианото; оттук изпод пръстите на Амундсен излитат арпежите на Григ или веселите мелодии на Планкет. На поставката е разтворена партитурата на „Корневилските камбани“.
Когато не е зает в Арсенала, където следи ремонта на „Фрам“, или в съседната дъскорезница, за да проверява как върви номерирането на дъските за голямата сглобяема къща, която е поръчал, Амундсен, облечен в бял костюм, прави дълги разходки пеш из околността. Голямото му сенбернарско куче Рейс върви спокойно край него, а Бас и Бела — двата фокса — лудо се гонят.
Тук в Бонефьорд Роалд Амундсен прекарва най-спокойната година от живота си. Брат му Леон, който е представител на фирма за коняк, през свободното си време му е секретар. А снаха му Алина е прекрасна готвачка. Нейният баща — търговец от Берген — напуснал града и се преселил във Франция. Алина е израснала там. Амундсен много харесва френските ястия, които тя готви. Поднася ги старата прислужница на семейството Бети. Насред масата е поставена бутилка прекрасно бордо.