— Малко шведски пунш? — пита Алина.
— Защо не, никога никой не се е чувствувал зле от нето … — отговаря със смях Роалд.
И всички вдигат чаши за успеха на предстоящата експедиция.
На 2 юни 1910 година крал Хокон VII и кралица Мод посещават кораба, пуснал котва пред Християния. Кралската двойка присъствува при раздаването на подаръците, приготвени от норвежките дами.
Два дни по-късно, подмладен, старият кораб „Фрам“ пристига във фиорда пред вилата и пуска котва там. Натоварват голяма част от припасите и съоръженията, както и прочутата сглобяема къща, която предизвиква удивление и възторг у екипажа. Не забравят да закачат в кают-компанията и клетката с канарчето Фритьоф — талисман на експедицията.
„Фрам“ напуска Берген на 23 юли 1910 година. Но Амундсен ще се качи на борда за голямото пътешествие едва след няколко дни в Криетиаясанд. Там ще бъдат качени 97-те ескимоски кучета, които ще теглят шейните. Амундсен трябва да приеме коменданта на „Лавоазие“, фрегатния капитан Лагревил, който му поднася благопожеланията на френския флот. После трябва да присъствува на бал. Един изследовател с неговата известност не може да избегне подобни светски задължения.
Амундсен се връща в „Ураниенборг II“ да прекара един последен ден. Свечерява се, пада нощ… една от тези скандинавски нощи — най-късите в годината, когато дъхът на розите ухае в полумрака … Той е сам в градината, мечтае…
Може би никога няма да се върне в своя скъп дом? Дори съдбата да го пощади, тъй като беше принуден да ипотекира имението си, за да финансира експедицията. А освен тава дължи суми и а братята си. Доставените за експедицията кутии с мляко на прах, което произвежда в Ставангер по-големият му брат, и работата, извършена по ремонта на „Фрам“ в машиностроителните работилници „Аскер“, ръководени от друг негов брат, далеч не бяха всички кредити, които неговите роднини и приятелят му Цапфе му бяха отпуснали.
Какво ли означават в действителност телеграмите, които известяват: „«Тера нова» — корабът на Роберт Скот, отпътува на 1 юли от Англия за Южния полюс“? Англичанинът взел голямо количество материал — и британските репортери ги изброяваха. Скот също бе предвидил сглобяема къща 15 метра дълга, 7 метра широка, 2,70 метра висока. За пътешествието, което възнамерявал да предприеме към Полюса, той бе натоварил 17 манчжурски понита, 33 кучета, 3 моторни шейни!
— Защо Амундсен толкова грижливо се запознава с всичко, което пишат английските вестници, какво значение имат за него, норвежеца, приготовленията на английската експедиция? Без съмнение, осведомявайки се какви провизии е взел Скот — този специалист в полярните изследвания, Амундсен иска да се уверя, че сам той нищо не е забравил.
Идва брат му Леон.
— Прочете ли във вестниците, че Скот ще установи база в морето Рос в протока Макмърдоу — там, където беше и предишната му база?
— Да.
— Е?
— Нищо. Какво се говори за мен в града?
— Чудят ти се, че тръгваш сега. Смятат, че сезонът е напреднал и като преминеш два пъти екватора — веднаж в Атлантическия, после в Тихия океан, като минеш пасажа край нос Хорн, няма да можеш да стигнеш Арктика, преди ледовете да са сковали Беринговия проток … Дори те критикуват!
— Ами!
— Твърдят, че не си обмислил добре работата си и че ще бъдеш принуден без нужда да презимуваш по път. Не знам какво да отговарям …
— Утре се качваме на „Фрам“. Първа спирка — Мадейра! Ето моя отговор! Ти знаеш какъв ми е планът, гласува ми доверие и сега ще ме придружиш до Канарските острови.
Амундсен леко слага ръка на рамото на брат си:
— Да вървим да спим, време е.
ПРОМЯНА НА ПЪТЯ
Хубаво е морето…
Амундсен стои прав пред широко отворения илюминатор на каютата си и гледа.
Пред очите му са Канарските острови: самотен и остър, на-фона на яркото небе над тропиците се откроява остров Тенериф. Норвежецът се обръща, поглежда една след друга четирите снимки, забодени с карфици на стената: кралица Мод, крал Хокон, Нансен… Задържа поглед върху последната снимка. Тя е направена на мостика на „Йоа“ през 1903 година, тъкмо преди отпътуването му — снимка, малко пожълтяла, малко наивна: шестима мъже, насядали един до друг, а сред тях капитанът в цивилно облекло стърчи над всички с високия си ръст.
Развеселен, Амундсен се усмихва на образа си. Дълга глава с две огромни запетаи — дълги мустаци, леко накривено над дясното ухо бомбе …