От старите другари, взели участие в откриването на Северозападния проход, на снимката има само двама, които на времето са пътували с „Фрам“: Хелмер Хансен, ето го вляво — същински тип на моряк — набит, силен, брадат, и винаги верният Линдстрьом, Бедният Вийк лежи погребан там з ледената земя… Всички останали са се пръснали, всеки по своя път. Те пътешестват някъде по седемте морета на земното кълбо …
Ето и пристанището … Амундсен излиза от каютата си, качва се на мостика.
— Нилсен, нека хората дойдат на мостика.
— На предната палуба при мачтата ли?
— Не, при голямата мачта. Време е. След няколко часа пристигаме във Фуншал. Те трябва да са наясно …
Полюлявайки се, момчетата пристигат едно след друго. Първо старите, после новодошлите: Йоханеен, Хелмер Хансен, Струбруд…
И те са юначаги — от хората на Нансен.
Недоумяващи, малко изненадани, всички се събират. Какво, по дяволите, ще им каже началството?
— Повиках ви, приятели, за да ви съобщя, че изцяло промених плановете си. Ваше право е да се чувствате свободни от всякакво задължение. Аз ви освобождавам, свободни сте. Тези, които искат да се върнат в Норвегия, ще слязат утре в Мадейра. Ще се върнат на моя разноски, разбира се, с първия кораб, който тръгва за Европа.
Мъжете клатят главя, полюляват се от един крак на друг, тежко, като мечки. Ех, че история! Кой ли е очаквал такова нещо? …
Те са огорчени и разгневени. Невъзмутим, Амундсен продължава:
— Разберете ме добре, момчета! Северният полюс, както знаете, е вече открит. В този момент ние няма какво да правим там. Затова аз отивам на Южния полюс! Ще кажете: нали англичаните също са се насочили натам? Да. Но ние ще се опитаме да стигнем преди тях. Давам ви дума за това.
С тази експедиция ще направя всичко, което е по силите ми, да не бъде унижена Норвегия. Предупреждавам ви, работата „не е отсечена“. Англичаните се проваляха два пъти вече. Затова най-откровено ви питам дали сте съгласни да ме последвате!
Единодушно и вдъхновено „да“ беше отговорът на екипажа. Амундсен предупреди Скот с телеграма, че Южният полюс е и негова цел. Хората имаха на разположение два часа да пишат на близките си.
Единственият човек, който слезе във Фуншал, беше братът на Амундсен. От екипажа никой не отпадна. Всички до един отказаха да напуснат „Фрам“. На единия полюс или на другия — това нямаше значение за тях. Важното беше да следват Амундсен.
О! Тайната беше добре запазена… Торвалд Нилсен — капитанът, и Леон Амундсен, които я знаеха от няколко месеца, си бяха сложили, както се казва, катинар на устата.
Големите проекти винаги трябва да се подготвят тайно; крайната победа е по-голяма награда за героя от самохвалството и от болезненото натрупване на планове за осъществяване.
Докато англичаните публикуваха проекта на Скот и „Фрам“ вече плаваше към южните морета, Амундсен неуморно изучаваше условията, при които бяха действали досегашните експедиции.
Южният полюс беше събудил интерес у всички правителства. Той бе една недостатъчно проучена област на земята и много експедиции си бяха поставили за цел да открият последните тайни на Антарктида. Нямаше време за бавене; всички държавни ръководители желаеха някой техен поданик да забие националното знаме върху южната ос на света.
Защо великите сили да имат монопола върху изследването на тази област? Неуспехите на тези, които само се бяха приближили до целта, засилваха решителността на Амундсен да направи всичко възможно, за да успее. Освен това, за да може да продължи научната си работа, той трябваше да постигне някакъв сензационен резултат. Дълго време си мислеше, че обществеността ще разбере усилията му. Но трябваше да установи, че масите се интересуват само от подвига, а политиците ги насърчават с пропагандна цел. И Амундсен беше принуден да прави частични отстъпки, за да си осигури средства за бъдещите свои експедиции.
ЗАВЛАДЯВАНЕ НА НЕПОЗНАТАТА ЗЕМЯ
Амундсен не пропусна да се запознае с работата на всички предприемани досега походи и експедиции към южните морета.
През 1772 година лейтенантът от френския морски флот дьо Керглен описа острова, който и днес носи неговото име.
Германската експедиция на Хазлебург определи местоположението на остров Кампбъл през 1810 година, а експедицията на Белингхаузен, предприета със средства на Русия, откри през 1821 година остров Петър I.
Направените открития предизвикаха изключителен интерес сред научните кръгове. Тези страхотни пустини — владения на снега и ветровете — станаха грижа номер едно на учените. В архипелага на Южните Оркнейоки острови, зареян в Южното полукълбо, на 60-ия паралел в Атлантическия океан, югоизточно от крайната точка на Америка, растат само лишеи, а Ленинград на 60-ия паралел аз Северното полукълбо е многомилионен град.