След едрите риби от топлите морета, след сребърните светкавици на хвърчащите риби, които с разперени перки кацаха по „Фрам“, сега около норвежеца обикаляха морски свинчета, кашалоти, делфини.
Като отминаха Фолклъндските острови, ужасните западни ветрове край нос Хорн, които дълбаят гигантски вълни в океана, дъждът и градушката, които шибаха мачтите на кораба, и вихрушките от едър сняг отстъпиха място на гъстата мъгла, предвестница на Антарктида.
На 60-ия паралел отпразнуваха Коледа с истински норвежки бор, целия искрящ от светлини. Амундсен беше помислил за всичко! Пяха песни, канарчето Фритьоф им пригласяше.
На Нова година в зори се появи първият айсберг, а на другия ден, едва преминал Южната полярна окръжност, „Фрам“ се натъкна на първата ледена бариера, която трябваше да премине, за да навлезе в морето Рос. Дълги дълбоки канали прорязваха плаващия лед. Но огромните ледени ленти се движеха с ритъма на вълните и от натиска им „Фрам“ се люлееше тъй силно, сякаш плаваше в открит океан.
В тези краища живееха само китове и тюлени и огромни ята бъбриви пингвини в черни фракове. Те сякаш бяха зрителите на необикновеното надбягване на изследователите, дошли в тяхното царство.
Когато Амундсен пристигна в Залива на китовете, където реши да установи своята база, плаващата ледена маса приличаше досущ на скалист бряг, висок над 30 метра.
Ръководителят иа експедицията отлично беше преценил своите възможности. Тъкмо от това място беше тръгнал Скот и от 1902 до 1904 година беше плавал с „Дискъвъри“ по дължината на Ледената бариера Рос. По-късно също оттук, както казах вече, Шекълтън се отправи със своя кораб „Нимрод“ на път към безбрежното плато.
По картата Амундсен бе установил, че ако се тръгне от Залива на китовете, разстоянието до полюса е със 150 километра по-късо, отколкото от остров Рос (базата на Скот) до полюса.
Цялата му надежда беше в бързината на похода.
Според думите на Скот и на Шекълтън, които впрочем само потвърждаваха общоприетото мнение, ледът се движи — значи, може да се пропука. Същата опасност важеше и за огромния стръмен леден бряг на Ледената бариера Рос. Той също се люшка и може да погуби главната квартира на експедицията.
Но Амундсен разсъждаваше иначе:
„На известно разстояние от брега аз ще построя върху-леда моето норвежко село Фрамхайм. Заливът на китовете, който неговият откривател Джеймз Рос описа през 1842 годила, изглежда, не се е променил от шестдесет и осем години насам. Може да се предположи, че тази плаваща ледена маса е здраво споена за скалите на някой голям остров. Ако построим нашия: лагер на това място, ще бъдем по-близо до Полюса. Пътят изглежда удобен за кучета, а на връщане ще имаме по-малко грижа за храната им: Освен това ще можем точно да изчислим товара за шейните и мястото на складовете за припасите. За всяко куче ще вземем по 25 килограма месо. По пътя припасите ще намаляват и кучетата няма да ни са нужни. Ще ги убием, ще ги изядем, така че, като стигнем Полюса, ще можем по-лесно да се върнем в базата без тях.“
Амундсен беше решил да използува не понита, а само гренландски кучета, защото бяха леки и издръжливи, свикнали на големи студове, годни да се изкачват по заснежени стръмнини, по-лесно се изхранваха от понитата и се нуждаеха от по-малко грижи.
Амундсен най-старателно подбра стотина кучета. Взе осем шейни от ясеново дърво, дълги по четири метра, с обковани със стомана плазове, и двайсет чифта ски по 2,40 м дълги. 21 палатки и една удобна сглобяема къща с тройни дъсчени стени с луфт помежду им щяха да осигуряват достатъчна защита срещу студа.
Тази къщичка — 8 м/3,50 м и 3,50 метра висока — беше предназначена за главна квартира.
На 11 януари към обяд Амундсен забеляза през бинокъла голямо бяло петно: прословутата голяма Ледена бариера на Рос. Този исполински ледник, няколкостотин километра широк) и средно 150 метра висок, се възправяше над морето. Но имаше и места, не по-високи от 5–6 метра.
Към 17 януари групата на Амундсен започна строежа на лагера. Той беше разположен на 4 километра от морето. Къщичката на главната квартира приличаше на норвежка хижа с островърх покрив. Всичко трябваше да се предвиди, преди да започне походът към Южния полюс: строежът на лагера, мястото за складовете — изнесени колкото е възможно по-напред, времето за връщането в базата и храната за хората и животните.
Амундсен взе лично участие в подреждането на складовете.
Личният му пример още веднаж доказваше на хората ползата от труда. Амундсен съпоставяше своите предвиждания за времето с тези на другарите си. Грижливо ги отбелязваше и в края на месеца изчисляваше кой най-често е познавал какво ще бъде времето. Победителят получаваше награда: сребъ^ рей часовник или книга.