Амундсен искаше да започне настъплението към Полюса още в началото на август, но тогава беше извънредно студено. Дните минаваха, а възможност за тръгване нямаше. Въпреки суровата зима, убедени, че още тази година ще стигнат до Полюса, „отшелниците“ запазиха бодрия си дух. От страх да не бъдат затрупани, трябваше непрекъснато да разчистват снега около бараката, засипана повече от половината. И болести ги дебнеха — колко изследователи и мореплаватели бяха победени от непредвидените препятствия — болести, причинени от храната или от непроветряване на помещението и преди всичко от най-големия им враг — студа!
Амундсен се беше погрижил да набави голямо количество пемикан, приготвен лично от него. Към месото и сушената риба той беше прибавил и сушени зеленчуци. „Магазинът“ беше снабден със запаси от херинга, шоколад, брашно, бакпулвер и вдъхваше доверие на хората му. „Гардеробът“ беше комплектуван с оглед на добития вече опит. Газта — същинска „кръв“ на селището (14 палатки) — беше най-ценната от всички стоки и трябваше да се използува пестеливо. Преди всичко трябваше да си запазят достатъчно количество за връщане.
Макар че „Фрам“ беше построен изцяло от дърво, и дума не можеше да става Амундсен да използува материала му, за да завърши прекосяването на Атлантическия океан, както беше направил капитанът на „Хенриета“ в романа на Жул Верн „За 80 дни около света“.
Скот беше приключил строежа на своята главна квартира и се придвижваше с моторни шейни покрай Ледената бариера Рос, където на различни места складираше припаси. И двете експедиции бяха установили своите бази в Залива на китовете. Макар да се бяха разположили на около 600 километра въздушна линия от лагера на норвежците, другарите на Скот можаха да забележат присъствието на „Фрам“, когато се преместваха от едно място на друго.
Един февруарски ден, когато Амундсен напусна „селището“ и тръгна към кораба, той чу някой да го вика отдалеч:
— Капитане, върнете се, върнете се бързо!
Амундсен веднага се върна. Горе от стръмния бряг пред погледа му се откри неочаквана гледка: един кораб беше спрял край „Фрам“. Това беше „Тера нова“ — корабът на британската експедиция.
Представи му се лейтенант Пенъл с няколко души от своя екипаж. Посрещнаха ги топло. Това беше среща между рицари.
Британците се заинтересуваха с какъв материал разполага Амундсен и се учудиха, че в лицето на норвежците виждат свои неочаквани и опасни конкуренти. Преди всичко привлече вниманието им екипировката, а също и прекрасното състояние на кучетата: шумният лай, с който те посрещнаха гостите, бе доказателство за качествата на животните.
— Кучетата ви безспорно са особено здрави, но ние не смятаме, че са годни да изпълнят задачата, за която сте ги определили — заявиха британците.
На това норвежците възразиха:
— Вашите моторизирани шейни скоро могат да се окажат ненужни. Никой мотор не може да устои на този ужасен климат. Може би те са подходящи за плаващите ледове, но не и за планината; там живите същества превъзхождат машините.
— Ние имаме и понита.
— Те са прекрасни за Шотландия, но сигурни ли сте в издръжливостта им при тоя снежен и леден климат? Нищо не ви пречи да носите и килт15!
— Не се грижете, имаме всичко, което ни трябва, и то в излишък. Ако по някаква причина изпаднете в затруднение, можем да услужим и на вас.
Амундсен стана:
— Моля ви, преди всичко не допускайте грешката да тръгнете с понита. Съгласен съм дори, ако вие искате, да организираме съвместно покоряването на Полюса. Предлагам ви половината от моите кучета.
Англичаните не приеха това благородно предложение. Те бяха обмислили своята експедиция по съвсем различен начин от норвежците. Бяха избрали впрегатните животни с оглед на материала, който носеха със себе си, а норвежците съобразиха материала си с впрегатните животни.
Британците са много вежливи, но упорити. Те изказаха доверието си към подготовката на норвежката експедиция, но напущайки Фрамхайм, заключиха:
— Ние ще тръгнем с нашите понита.
— А ние с кучетата си — отвърна Амундсен, който държеше да каже последната дума.
От този ден нататък започна надпреварата между двете експедиции към Полюса. Оставаше само да изчакат хубаво време за тръгване.
Всеки ден слънцето пада все по-ниско и на 19 април изчезва на север сред същински пожар от пламъци.
До новото появяване на светлината екипажът ще живее затворен във Фрамхайм. Голямото жилище се състои от две помещения: едното, 6 метра дълго, служи за спалня, столова и салон. Наоколо са наредени кушетки като в кораб; другото помещение, от два метра, служи за кухня. Необходимите съдове са на тавана, продуктите — в складовете, издълбани в леда и покрити с платнище. Тунели свързват къщата с избите. Там са складирани въглищата и газта. Построили са си дори и турска баня. Накратко казано, базата представлява малко пещерно селище, в което не липсват удобства. Навън студът достига –60°. Снегът е затрупал къщичката. Стърчат само тръбите й за проветряване.