В десетте палатки са прибрани припасите и кучетата.
Експедицията беше тръгнала на път със 110 кучета, а сега те са 116; раждането на малките кученца е повод за ново празненство. В борбата срещу душевната депресия, толкова разпространена през дългата зима, Амундсен създаде нещо като „Министерство на забавленията“; редовно слушат концерти от фонографи, уреждат състезания по стрелба със стрелички, дори и карнавален бал.
Така изминават шест месеца и термометърът се заковава на –50°.
Слънцето колебливо се появява.
На 29 септември Амундсен записва в дневника си:
„Прелитат антарктически буревестници. Това предвещава пролет.“
НАДПРЕВАРАТА ЗАПОЧВА
Окончателният план за похода беше готов; трябваше да се започне изпълнението му.
Амундсен смяташе, че експедицията трябва да има две цели: едната — завладяването на самия Полюс, а другата — изследването на крайбрежните райони на Антарктида около Залива на китовете и преди всичко — топографското обозначение на Земя Виктория. Извънредно важно беше да получат точни научни сведения. Капитан Преструд беше похватен техник, но не беше работил в ледовити земи. Затова Амундсен определи за негов помощник в научноизследователската работа специалиста Ялмар йохансен, един от хората на Нансен. Към Полюса тръгнаха петима души, останалите трима се насочиха към Земя Виктория.
Кучетата са вързани, за да не паднат в някоя пропаст или да се сдавят.
На 23 октомври стигат първия склад иа 160 километра от Фрамхайм. Кучетата изяждат тюленовото месо и тъй като изминатият етап бе труден, дават им два дни почивка.
25 октомври: Тръгване в ясно и относително меко време. Всяка от четирите шейни тежи около 400 килограма и е натоварена с 330 килограма припаси и други материали. Две шейни влачат 100 литра газ.
На всяка шейна е прикачено колело, което се докосва до снега. Кормило ли е това? Не, примитивен таксиметър, всяко завъртване на който отбелязва изминатото разстояние. Но този механизъм може да се използува само за измерване на кратки разстояния. За големите остават в сила научните методи.
За да означи изминатия път, Амундсен реши да правят пирамидки от сняг. На върха на всяка от тях забождаха бамбукова пръчка с малка черна шапка отгоре й.
Групата на Хансен тръгва първа, следвана от другите три. За един час кучетата изминават 10 километра.
29 октомври: Керванът стига до втория склад, на 81-ия паралел.
31 октомври: Шейната на Хансен изчезва в една пропаст. Спасяването е възложено на Уистинг. Той изтегля другаря си с въже, даже и шейната — като по чудо.
1 ноември: –35°.
4 ноември: Кучетата галопират като бесни. На всяка цена трябва да стигнат до третия склад на 82-ия паралел; Успяват. Екипажът вярва, че ще удържи победата. Но трябва да се действува разумно. Един ден почивка за кучетата. Това е последната им ваканция.
6 ноември: Тръгване. Шелфов ледник Рос представлява все същата гледка: безкрайно, но проходимо плато. Определили са си етапите по 37 километра. Напредват планомерно със 7,5 километра в час.
Пак мъгла.
„Представете си — пише Амундсен — безкрайна равнина, забулена в гъста мъгла, и навсякъде гладък сняг, никаква гънка.“
Дотук се водеха повече по жалоните, поставени по време на разузнавателните рейдове, отколкото по компаса.
Изследователите скиори се държат за въжетата; завързани за шейните, и се плъзгат.
Мъглата е толкова гъста, че на няколко стъпки е невъзможно да се различи каквото и да било. Цялата околност е набраздена по всички посоки с дълбоки пукнатини като счупено стъкло.
Небето сякаш цялото ще рукне в снежни пороища, а земята се надига в гъсти снежни вихрушки, които ужасният вятър запраща към небето. Своенравен и груб, леденият вятър шиба лицата на чергарите из снежната пустиня.
Една шейна, теглена от тринадесет кучета, се движи първа и прокарва пътя. Изведнаж — тревожни викове, викове на отчаяние: шейната е изчезнала в една пропаст, раззинала в коварния лед.