Всички се притичват на помощ на Хансен и Хасел.
Уистинг още веднаж играе ролята на „сенбернареко куче“. За щастие уплахата беше по-голяма от бедата.
— Признай, че не съжаляваш, дето те изкараха от дупката — подхвърля на шега Амундсен, обръщайки се към Хасел.
— Не мога да кажа, защото много си бях спокоен в този хладилник… — отговаря през смях спасеният.
Занапред се налага най-голяма предпазливост. Земята буквално цялата е нарязана в пукнатини. Да се отделят едни от други при тази мъгла би било лудост!
7 ноември: Там, на югозапад, близо до хоризонта, се очертава белезниква маса. Не са ли това парите, за които бълнува Едгар По и в които изчезва неговият герой, нещастният Пим?
Не, това не са нито облаци, нито ледници, а високи планини, сгушени под снега. Същите, които Шекълтън и другарите му бяха открили.
10 ноември: След тридневен ход пред тях ясно се възправят отново със своя величествен блясък планините. Каква омая! Срещу тези стръмни склонове, срещу цялата тази сурова природа ще трябва да подемат борба.
Човешко око още не е съзерцавало тези върхове. Наистина Шекълтън беше стигнал до планинската верига, но на повече от 200 километра на запад. Норвежците имат чувството, че са се пренесли на друга планета. Планината е тъмносиня и само леденият й купол се откроява бял.
Амундсен се обръща към другарите си и се провиква очарован:
— Никога не съм виждал такава вълшебна гледка! Планините се възвисяват като стена, под действието на миража те напомнят верига от приказни, омагьосани замъци…
Но еднообразието на огромната равнина и навъсеното небе пораждат умора. А и хората са принудени да си пазят очите, тъй като матовият блясък на небето и сияещата белота, която ги обгражда, силно се отразяват върху ледения простор.
И после, как да се ориентират?
Отдавна вече запасите от бамбукови пръчки, с които бележат пътя, са се свършили.
Амундсен се досеща:
— В сандъците има сушени змиорки, дълги по един метър. Ще забучваме тях по пътя.
— А какво ще ядем? — обезпокоява се някой.
— Те не са загубени. На връщане ще си ги намерим. Възхитен, скептикът оттегля думите си:
— Късмет! Хем по-малко товар ще имаме, а няма никаква опасност друг да ги изяде!
— Стига да няма призраци! — казва пазачът на кучетата. И походът продължава.
Ще се намери ли проход, през който да преминат? Наричат двете успоредни вериги Нансен и дои Педро Кристоферсен в чест на благодетелите на експедицията.
До 15 ноември се движат към планините и ги наближават.
На 16 ноември Амундсен се обръща към другарите си:
— Ето че дойде време да започнем пристъпа. Според мен това е една от решаващите минути за нашата експедиция. И аз приканвам всеки от вас да каже мнението си. Оттук до Полюса и обратно има около 1100 километра разстояние. Като имам пред вид трудностите на изкачването и все по-голямото изтощение на кучетата, преценявам, че ще еа ни нужни шестдесет дни да го изминем. Ще вземем храна за два месеца: пемикан, шоколад, мляко на прах. От 42-те кучета, които имаме сега, 10 са с отекли крака. За съжаление ще трябва да ги убием. Като стигнем Полюса, трябва да пожертвуваме още 14 и ще се върнем с три шейни и 18 кучета.
Всички са съгласни.
17 ноември: Жребият е хвърлен, започва пристъпът! Времето е прекрасно, пътят — превъзходен. Кучетата надминават себе си, колоната напредва по наклонено плато, заобиколено от върхове, високи 1000 и 2000 метра.
Върховете имат тъмночервени качулки! Слънчевите лъчи са оцветили снега. След 18 километра път норвежците са достигнали вече 600 метра височина. На малка ледена площадка между широки пукнатини Амундсен установява своя лагер.
18 ноември: Само едно изплющяване на камшика и кучетата се стрелват напред, сякаш чувстват, че трябва да имат дял в победата. След една теснина, преодоляна с мъка — бързо спускане надолу. Хората трябва да задържат бягащитте кучета, за да не стане злополука. Отново изкачване на два огромни стръмни ледника. Изкачването и а втория е най-трудният етап от целия път. Трябва да се удвои броят на впрегнатите кучета, защото те едва се движат по мекия сняг. А и разстоянията са всъщност три пъти по-големи, отколкото изглеждат.
19 ноември: Групата се е изкачила на 2400 метра височина. Всички са обезпокоени. Ще има ли възможност да преминат мястото, където се срещат двата ледника? Амундсен дава заповед кучетата да починат, а трима души тръгват да изследват южния склон. Какво се крие зад хребета? Когато стигнат до най-високата точка, откриват падина, през която могат да заобиколят огромната ледена стена, преграждаща достъпа до полярното плато. Кристалната покривка положително ще бъде най-добрият път към горното плато.