Кой не би изпитал дълбоко възхищение от този ръководител на експедиция, намерил сили в ужасните предсмъртни мъки да възвеличи своята родина и любовта към другарката си?
Един коментатор от онова време — Чарлз Работ — писа за дневника на Скот следното:
„Този откъслек, който може да се сравни само с най-хубавите страници на Плутарх, е величествен урок по героизъм и пламенен патриотизъм. И за да разпалят духовете на английската младеж, да засилят у нея патриотичната гордост, този дневник се четеше и се разглеждаше във всички държавни училища. Прекрасната смърт на Скот и другарите му предизвика тръпка на национална гордост в цялата империя и събуди предприемчивостта на хората. Изследването на Антарктида, към което дотогава масите бяха безразлични, се превърна за всички в едно от условията за британското величие.“
ТРИ ПЪТИ „УРА“ ЗА КУЧЕТАТА
Лесно е човек да си представи популярността на Амундсен след разказите за адската одисея на британската експедиция, но също и завистта, която той будеше у някои!
— Всъщност той е минал по най-лекия път! — казваха невежите.
Амундсен се задоволи да отговори:
— Видели ли сте някога някой да изкачи планина по недостъпния й склон?
Той беше прав. Победата му не беше случайна; делото му почиваше на научен метод.
Той спечели битката за Южния полюс, защото беше борец, защото не се губеше в подробности и дръзко крачеше към бъдещето. Той води тая битка като стратег и специалист. Скот беше принуден да заобиколи, Амундсен извърши своя поход почти по права линия.
Намериха се хора, дори в собствената му родина, които казаха:
— Амундсен отхвърли предложението на прочутия изследовател Елмар Йохансен да участвува в неговата експедиция към Южния полюс, за да не трябва след това да дели с него славата от успеха.
Но истината беше съвсем друга. Целта на експедицията не беше само да стигне до Южния полюс, но и да донесе максимум научни наблюдения. „Защото ще дойде ден — мислеше си Амундсен, — когато норвежки или чужди изследователи ще използуват Антарктида като изходна база за нови завоевания.“
По-късно Ханеен лично ще напише в спомените си „Осемнайсет години с Амундсен“, че „разпределението на работата, което ръководителят на експедицията направи, като отдели петима души за похода към Южния полюс и трима за изследване на Земя Виктория, беше единственото възможно, единственото логично“.
Напук на клеветите, които не можаха да помрачат славата на Амундсен, той беше чествуван като герой на XX век.
Всички географски дружества по света го поздравиха. Той има честта да бъде поканен от Кралското географско дружество в Лондон. Франция му връчи знака на Почетния легион, а кайзер Вилхелм II го награди с орден.
Но едно от тържествата в негова чест се превърна в истинска драма. Драма, предизвикана от стремежа на англичаните да се покажат рицари към своите конкуренти в надпреварата за завладяване на Южния полюс.
На 15 ноември 1912 година, като гост на Кралското географско дружество, Амундсен трябваше да произнесе реч в присъствието на лорд Кързън де Кедълстън, който беше негов председател.
Рядкотр внимание, което дълбокоуважаемите членове на дружеството проявиха към победителя на Южния полюс, можеше само дълбоко да го развълнува. Той с готовност се отзова на „вечерята“.
Още в началото на приема лорд Кързън изрази задоволството си, че Амундсен е стигнал до Южния полюс, а след това направи кратък исторически преглед на значението на това завоевание.
„Ние не познаваме завистта — заяви почитаемият лорд Кързън. — Въпреки голямата надпревара в областта на изследванията и макар че тази вечер чествуваме Амундсен, убеден съм, че и неговите мисли, като нашите, са насочени към нашия смел съотечественик капитан Скот.“
След това слово сър Ърнест Шекълтън и д-р Брюс от все сърце и настоятелно приканиха присъствуващите да вдигнат тост за капитан Амундсен, а лорд Кързън стана и каза:
— Предлагам да приветствуваме сега една от най-интересните и, както точно се изрази сър Е. Шекълтън, една от най-скромните речи, които въобще сме чували някога. Бих желал в нашия възторг да отделим място на тези очарователни кучета с прекрасни качества, истински приятели на човека, без които капитан Амундсен никога не би достигнал Полюса. Предлагам ви да изразите съгласието си с аплодисменти. Предлагам троен тост за кучетата.
Амундсен изслуша тези думи на председателя, без да помръдне, макар че прозря в тях прикрито оскърбление. Защото, без никакво съмнение, ако англичаните бяха убедени, че могат да достигнат Южния полюс с кучета, щяха да го сторят. Но тъй като вярваха в превъзходството на понитата, и особено на автомобила, те използваха тях. Впрочем, ако Полюсът беше достигнат с автомобил, щеше ли лорд Кързън да предложи троен тост в чест на мотора с вътрешно горене?